Eволюцията е общоприетото обяснение за начина, по който животът на Земята е станал толкова сложен, пише New Atlas. Едно нещо обаче не може да обясни - как животът е възникнал първоначално от неживата материя. Общоприетата хипотеза е, че животът започнал в океана, където били осигурени правилните химически реакции. Но едно ново проучване установява, че древните океани вероятно не са имали достатъчно азот за разлика от плитки езера.
Азотът играе ключова роля за прехода от неживот към живот. Азотни оксиди спомагат за формиране на първичните аминокиселини, които след това се развиват в първите прости организми. Смята се, че тези азотни оксиди са заваляли върху повърхността на Земята, след наличието на мълнии в атмосферата.
Според новото проучване, публикувано в списание Geochemistry, азотните оксиди вероятно не биха могли да просъществуват дълго, за да достигнат до дълбините на океана, където се предполага, че е започнало началото на живота. Така че, ако океаните не са имали достатъчно концентриран азот, откъде е започнал животът?
Според учените, плитките езера са по-добри кандидати да бъдат признати за котли на първичния бульон. Просто защото те имат по-малък обем за разреждане на съединенията и съответно по-висока концентрация на азотните оксиди, които да си взаимодействат с първите молекули като рибонуклеиновите киселини.
"Цялото ни послание е насочено към идеята, че ако смятаме произходът на живота зависим от концентриран азот, тогава е трудно да се приеме, че изворът на живота е бил в океана", казват изследователите. "Много по-лесно е това да се случи в езеро. Тези езера може да са били с дълбочина от 10 до 100 см, с площ от десетки квадратни метра или по-голяма."
Идеята, че животът не е възникнал в дълбокия океан, не заменя тотално досегашните теории, но предоставя интригуващо ново доказателство за по-плитка купа за първичната супа, заключават учените.
