Кучето сладко яде, но кокали - не

30 март 2019 г., 09:23
4299

Shutterstock

Кучето ли прилича на стопанина си, или стопанинът – на кучето? Нещо като въпроса за кокошката и яйцето, макар и не толкова екзистенциален.

Но сигурно човекът и домашният любимец се приближават един към друг – колкото по-дълго са заедно, толкова повече. И е естествено първият да иска най-вече едно: вторият да живее максимално дълго и да се радва на добро здраве.

Как да стане това, възможно ли е ние да повлияем и ако да, по какъв начин?

Като себе си ли да го гледаме, или да настъпим някъде спирачката, а другаде да подадем повече газ?

За здравето на всеки организъм е особено важен периодът, в който израства. И както при едно малко човече, е хубаво да обърнем сериозно, ама наистина сериозно внимание на храненето и физическата активност на животинчето.

А те не са еднакви за всички.

От пекинез до немски дог разликите в този смисъл са огромни и затова е много важно, вземайки животно, да посетите максимално бързо ветеринарен лекар, който да ви консултира и да изградите заедно някаква оптимална схема на хранене, ваксиниране и движение.

За храненето са изговорени хиляди неща, но най-важното е да се знае, че всяко животно е индивид и може да реагира различно на различни храни. Все по-често се среща т.нар. хранителен интолеранс, който сам по себе си означава непоносимост към определени компоненти на храната. И колкото и някой в зоомагазин или в градинката да ви обяснява, че „точно тази“ храна е най-добрата, той не може да знае това със сигурност за вашето куче или коте.

Преди всичко се водете от мисълта, че кучето и котката са хищници.

Те ядат месо и месни продукти. Не кокали. И под „ядат” разбирам „това би следвало да консумират, за да са добре”. Защото те ядат и памук, дистанционни, обувки, боб и камъни, но това определено не е добре за тялото им.

Кокалите не са храна, те водят само до проблеми – запек, запушвания, повръщания, хронични гастроентерити, колити, перфорации на черва и още, и още. Дори сварени, кокалите са опасни, нищо че може да са на каша в тенджерата. В червата на кучето стават на груб пясък. Ако толкова държите, му дайте бульона. Костите хвърлете. Знаете, че в природата нищо не се губи. Всеки ресурс се използва максимално. Тогава

защо археолозите откриват кости на стотици хиляди години?

Кучето е месоядно животно. Не кокалоядно. А в костите няма нещо, което да е толкова важно и да не може да се извлече дори с едно просто варене.

Ако си направите една проста сметка, въпросът с храненето се решава най-лесно с гранули. Разбира се, домашната храна не бива да бъде отхвърлена тотално, напротив, стига да не сте почитатели на пикантните подправки - колкото са вредни за вас, толкова са вредни и за кучето. Проблемът с нея е в оптималното балансиране.

Аз самата храня с гранули и от време на време добавям по нещо от домашната храна.

Режимът на двете ми котки и кучето включва един път дневно гранула висок клас плюс от време на време сурово телешко или пуешко месо, кашкавал, сирене, риба, обикновени бисквити. Никога прясно мляко заради ефекта му върху перисталтиката.

Никога кости. Никога пържено. Никога подправки. Това са прости и много основни правила.

Марките храни, които може да купите в хипермаркетите, са изключително нисък клас. Да, евтини са, но

към тях поради бедното им съдържание задължително трябва да се включат добавки от витамини, минерали, че понякога и протеини. Високите класове гранули са и с различен порцион от този на нискокачествените. Така например, ако на 4-килограмово куче трябва да давате 80-90 грама здравословна храна дневно, от евтината ще се наложи да ползвате 150-160 грама, за да осигурите необходимите на животното калории. Сами може да си направите сметката.

Има един мит,

свързан с храненето, а именно, че кучетата не трябва да ядат сладко.

Не знам откъде е дошло това схващане, но е крайно невярно. Кучетата си имат панкреас за чудо и приказ. Първият изолиран инсулин за третиране на диабетно болни хора е от… кучета! Давайте им сладко, но с презумпцията за границата между полезно и вредно. Едно бурканче сладко е много. Една бисквита е добре. Просто не им давайте шоколад. Една от съставките на какаото е токсична за кучетата.

За котките нещата стоят по абсолютно същия начин. Има митове, че на котките гранули не трябва да се дават, защото

“им се запушват бъбреците и умират”.

Запушването е на уретрата, не на бъбреците, но то става от гореупоменатите нискокачествени храни. Консервантите, които съдържат те, водят до образуване на камъни в пикочния мехур, които при излизането си запушват пикочните пътища и в случай че не бъде потърсена лекарска помощ, котенцето ви може да умре за 48 часа. Високите класове храни са съобразени с тази особеност на котките и склонността им да развиват уролитиаза. Факт е, че моите котки ядат предимно гранули, факт е и че се радват на отлично здраве.

Разбира се, има някои основни правила по отношение на храните на гранули:

1. Качествената гранула е с кафяв цвят. Начинът на получаване на гранулите го предполага. Всичко, което е зелено, червено и пепитено, е оцветители, оцветители и само оцветители и Е-та. Не, благодаря.

2. Качествената гранула не се продава в хипермаркетите. В зоомагазините има голямо разнообразие, но няма лекар, който да ви консултира коя храна е най-подходяща за животното ви, затова пазарувайте от места с разнообразие и лекар консултант.

3. Качествената гранула е пакетирана. Пазаруването на стограмки е много порочна практика. Това, което овкусява храната, са мазнините. А те гранясват в контакт с кислорода от въздуха. Това означава, че разпечатаните пакети, от които ви мерят храна, са с намалени вкусови и хранителни качества, а и не се знае доколко съдържанието в чувала е оригиналното.

4. Качествената гранула е в строг баланс качество - цена. Ако една храна струва 3 лв. за килограм, замислете се колко хранителни вещества има в нея, колко месо, колко е платено за опаковката, колко за оцветителите, колко за рекламите по TV, радио и билбордове. Както няма да видите реклама за бутикова козметика, така няма и за високите класове храна. Те са предпочели да се рекламират на мястото, на което се продават, чрез информационни бюлетини и обучение на продавачите и консултантите, за да могат те да ви дадат най-доброто за вашия любимец.

Хайде сега да погледнем към двигателната активност. Преди всичко

е хубаво да си отговорите на поне два въпроса:

1) Работна порода ли е вашето животно?

2) Енергична порода ли е?

За целта, преди да вземете определена порода, дори вид животно, седнете и преровете цялата информация в интернет. Важно е да знаете дали ще можете да отговорите на изискванията на животното и дали разликите в темперамента няма да създадат проблеми. Не допускайте затлъстяване. Винаги ни се струват слабички, както всяка баба вижда във внучето си умиращо от глад дете.

Разбира се, за да се радваме на дълъг съвместен живот с домашния ни любимец, е важно той да посещава редовно ветеринарния си лекар, да бъде обезпаразитяван редовно и ваксиниран също толкова редовно. Не отлагайте, защото примерно

котките не демонстрират лесно болка.

Животните имат голям толеранс към нея и им проличава, че имат проблем, чак когато процесите са напреднали сериозно. Не давайте медикаменти на своя глава. Има препарати, които ползваме всекидневно за нас, но за животните са токсични. Освен това дозите са драматично различни.

Нищо, че уж с времето започваме да си приличаме.

Автор: Д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар

Ключови думи:
Коментари