Кучето ли прилича на стопанина си, или стопанинът – на кучето? Нещо като въпроса за кокошката и яйцето, макар и не толкова екзистенциален.
Но сигурно човекът и домашният любимец се приближават един към друг – колкото по-дълго са заедно, толкова повече. И е естествено първият да иска най-вече едно: вторият да живее максимално дълго и да се радва на добро здраве.
Как да стане това, възможно ли е ние да повлияем и ако да, по какъв начин?
Като себе си ли да го гледаме, или да настъпим някъде спирачката, а другаде да подадем повече газ?
За здравето на всеки организъм е особено важен периодът, в който израства. И както при едно малко човече, е хубаво да обърнем сериозно, ама наистина сериозно внимание на храненето и физическата активност на животинчето.
А те не са еднакви за всички.
От пекинез до немски дог разликите в този смисъл са огромни и затова е много важно, вземайки животно, да посетите максимално бързо ветеринарен лекар, който да ви консултира и да изградите заедно някаква оптимална схема на хранене, ваксиниране и движение.
За храненето са изговорени хиляди неща, но най-важното е да се знае, че всяко животно е индивид и може да реагира различно на различни храни. Все по-често се среща т.нар. хранителен интолеранс, който сам по себе си означава непоносимост към определени компоненти на храната. И колкото и някой в зоомагазин или в градинката да ви обяснява, че „точно тази“ храна е най-добрата, той не може да знае това със сигурност за вашето куче или коте.
