Когато динозаврите са властвали над Земята, планетата се е намирала от съвсем друга страна на галактиката.

Анимация, създадена от изследователката от NASA Джеси Кристиансен, показва колко дълго е продължило царството на динозаврите и колко кратка е епохата на човечеството в сравнение с него. За тази цел тя проследява движението на нашата Слънчева система през Млечния път.

Слънцето орбитира центъра на галактиката, като извършва една ротация на всеки 250 млн. години. Съответно анимацията на Кристиансен показва, че последният път, когато нашата Слънчева система е била в сегашната си позиция в галактиката, периодът триас е в разгара си и динозаврите тепърва започват да се появяват.

Много от най-емблематичните динозаври са бродили по Земята, когато нашата планета е била в съвсем друга част на Млечния път.

Идеята на Кристиансен да илюстрира тази история ѝ хрумва по време парти в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Когато споменава, че нашата Слънчева система е била я другия край на галактиката по времето на динозаврите, присъстващите са изненадани.

"Тогава за първи път разбрах, че тези времеви мащаби - археологическите, фосилните мащаби и астрономическите времеви мащаби - всъщност съвпадат едни с други", обяснява за Business Insider Кристиансен. "Тогава ме осени идеята, че мога да очертая еволюцията на динозаврите чрез въртенето на галактиката."

Полученото видео (по-долу) поставя и двете събития в перспектива.

На Кристиансен са ѝ били нужни 4 часа, за да създаде това видео (ползвала е PowerPoint). Дори прави малки корекции на текста във видеото си: плезиозаврите не са динозаври. Освен това завършваме една галактическа обиколка на всеки 250 милиона години (а не на 200 милиона години).

Спирала през космоса

Галактическото движение е по-сложно, отколкото видеото всъщност показва. Другите звезди и планетарните системи в галактиката също се движат – с различна скорост и на различни орбити. Вътрешните части се въртят по-бързо от външните области.

Млечният път също се движи през Космоса. Той се приближава с бавна скорост към близката до нас галактика Андромеда.

"На анимацията изглежда, че сме се върнали на същото място, но в действителност цялата галактика се е преместила много", обяснява Кристиансен.

„Сякаш се движим спираловидно през Космоса. Докато цялата галактика се движи, а ние се въртим около нея в центъра, се създава своеобразна спирала.“

Т.е. ние не се връщаме до една фиксирана точка. Сегашният звезден квартал е по-различен от последния път, когато сме били тук.

Земята обаче не е драстично различна. Тя все още поддържа сложен живот. Това отчасти е благодарение на траекторията на галактическата орбита на нашето Слънце.

С други думи, дори и докато нашата Слънчева система пътува през Млечния път, тя не достига негостоприемния център, където животът най-вероятно не би оцелял.

"В центъра има много звезди, той е динамично нестабилен, има много радиация", разказва Кристиансен. "Нашата Слънчева система със сигурност не отива натам".

Това е една от най-съществените причини, поради които динозаврите, бозайниците и въобще – която и да е друга форма на живот – може да съществува на Земята.

Източник: Business Insider