Къде е месото?
Аз, хищникът
Мозъкът ви се нуждае от гориво
Вие не зареждате колата си с вода, както и вашият компютър не работи с въздух
Автор: Йохан Карлсон
Визитка
Йохан Карлсон е швед, живеещ в България. Заменя рекламния бизнес, на който се отдава в продължение на 20 години в Стокхолм, с работата на арт директор (и автор) на списанията „Мениджър” и „Обекти” в София. Мрази студа и обича светлината. Облича се в черно, мисли нестандартно и освен всичко останало е страхотен кулинарен експерт.
***
Ако може, този път ще пропуснем историческия урок за развитието на човечеството в продължение на милиони години и ще пристъпим направо към заключението. Човешкият мозък се нуждае от протеини, за да работи и да се развива. Това е неоспорим факт.
Той се нуждае също и от някои други неща – въглехидрати, мазнини, витамини, вода и минерали. Мозъкът обаче със сигурност се нуждае от протеини. Нека все пак го обясним по-разбираемо – протеините представляват горивото, което е необходимо за създаване на нови клетки. Мозъкът заема само 2% от тежестта на тялото, но консумира 20% от неговата енергия. Останалите 98% трябва да се задоволят с това, което им остане.
Вашият мозък представлява зареден турбо V-8 двигател.
Името на бензиностанцията е и винаги ще бъде животинският протеин. Вегетарианците и веганите могат да твърдят каквото си искат – но ако вие през целия си живот ядете само зеленчук, рано или късно просто се превръщате също в зеленчук. След това може да си протестирате и да твърдите, че консумацията на месо е лоша за природата, жестока, част от причините за глобалното затопляне и глада в Третия свят. Със сигурност това е така, но от друга страна, планетата Земя ще бъде по-добре, ако човешката раса изчезне тотално.
Мога да разбера моралната дилема и дискусията за правото на по-силния.
Оцелява най-подготвеният. Но въпреки всичко модерният човек все още е хищник. Дадено ни е правото да убиваме, за да се храним. Това представлява част от нашата природа. Да отричаме този факт е същото, като
да се опитваме да храним бяла акула с моркови.
Почти всичко, от което се нуждаят вашето тяло и мозък, може да бъде съхранено в тялото – ако ядете много въглехидрати, те се съхраняват под формата на мазнини, които се използват при нужда. Други мазнини, витамини или минерали също могат да бъдат запазени.
Протеините обаче не могат и за да функционира добре, вашият мозък има нужда от всекидневна доставка. И това става обикновено чрез ядене на месо или риба. В хляба, граха и боба се намират някои протеини от зеленчуков произход, но със сигурност това не е достатъчно, за да задоволи вашето турбо V-8, което представлява мозъкът ви.
Съществуват два вида вегетарианци. Едните вярват, че се чувстват по-добре по този начин. И че това представлява здравословен начин на живот. Има и друг вид хора, които изпитват жал към бедните животни, които трябва да умрат. Те не консумират месо поради някаква морална причина. И които мислят, че нямаме правото да убиваме.
Месото за тях представлява убийство. Нито един от тази група обикновено няма никакви проблеми да носи яке или обувки от кожа. И яде зелена ябълка през зимата, която е обиколила земното кълбо в продължение на три месеца и е пълна с химикали.
Не можете да обвините една голяма риба, че е изяла по-малката.
Никой не презира лъва за това, че ловува антилопи. Някои животни са ловци по инстинкт от момента на раждането си. По природа. Ние, хората, сме едни от тях. На това може да отговорите, че имаме избор и че е възможно да оцелеем от това, което засаждаме. Така е, но искаме ли да правим това?
Това ли е истинската ни природа? Аз не правя някаква огромна разлика между растенията и животните. Те всички са част от същата тази природа и всички те са живи. Птицата, която яде семена, не е по-добра от орела. Котката не е по-злобна от мишката.
Може да кажете, че месото е вредно за нас. За природата, за тялото, за сърцето. Консумирането му е жестокост и не е здравословно. Може би сте прави. Но дори и да трябва да убия крава, аз все пак ще предпочета да дам храна на единственото нещо в нашите тела, което ни прави такива, каквито сме.