Каньонът на антилопите

09 ноември 2018 г., 14:01
1751

Скалният феномен, осветяван от снопове светлина, е едно от най-красивите чудеса на земятa. Снимка: Shutterstock

Вероятно сте го виждали като скрийнсейвър на компютъра или в подбрани колекции от най-красивите места по света. Каньонът на антилопите  - толкова е впечатляващ, че е едно от най-фотографираните места на земята.

Светлината, която струи на лъчи от „тавана” на каньона, осветява в невероятна гама от жълто, оранжево, червено и всички нюанси на бежовото стените на издълбания от водите и вековете пясъчник.  Гледката е като извънземна и се променя с всяка минута, докато човек минава покрай естествените каменни сводове, издялани сякаш с огромно грънчарско колело. Странно е, че заради отражението на светлината по цветните стени малко хора успяват да направят качествени кадри с фотоапаратите си.

Каньонът  се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейдж в американския щат Аризона. Някога

стада от вилороги антилопи са кръстосвали на свобода 

из каньона, откъдето идва и името му на английски. Не е известно кога точно хората са открили това приказно място. Според навахо, които са едни от най-ранните стопани на това място, в каньона и цялата област около него животните идвали на зимна паша.

В миналото това било спокойно и свещено място за индианците. За по-възрастните влизането в каньона било равносилно на посещение на катедрала за съвременния човек. Те идвали тук, за да се докоснат до мощта на майката природа и да засвидетелстват уважението си към нещо, много по-голямо от тях. Спирали, преди да влязат, за да подготвят духа си. За навахо каньонът е бил и все още е едно духовно преживяване.

Невероятните форми на този природен феномен са образувани при ерозията на местния пясъчник, особено при внезапни преминавания на потоци от насъбрала се дъждовна вода. С течение на времето се образували проходи в дълбочина, а

стените се издигат покрай тях като вълни.

Всъщност каньонът има две части – Горен каньон на антилопите и Долен каньон на антилопите.  И двата са много красиви и съвсем различни един от друг.

Горният е „мястото, където водата се стича между скалите”, както го наричат навахо. Той е и много по-лесен за достъп,  разположен е на едно ниво и не се изисква никакво катерене.  Светлинните лъчи, с които каньонът е толкова известен, се срещат много по-често именно тук, особено през горещите летни месеци, когато слънцето е високо в небето. През зимата цветовете вътре са малко по-убити, така че най-красив е от 15 март до 7 октомври, след което светлинните лъчи изчезват.

Долният каньон, наречен от индианците „спирални скалисти арки”, е разположен няколко километра по-надолу. Преди години, когато вътре още не са били монтирани метални стълби, посещението му  е било свързано с катерене, на места доста рисковано. Дори и след поставянето на стълбите разглеждането на каньона е по-трудно от Горния – пътят е по-дълъг и на места доста тесен, не навсякъде има безопасно място за стъпване.

И двете части на каньона се посещават почти само в организирани групи, защото дъждовете по време на мусонния сезон могат да причинят светкавично наводнение. Дори дъжд, който е паднал километри нагоре, може

бързо да оформи поток, който да наводни внезапно кухините.

Така на 12 август 1997 г. единадесет туристи, повечето чужденци, загиват в Долния каньон от внезапен поток.  Падналият дъжд този ден не е много, но преди това имало вода, насъбрана на няколко километра по-нагоре. Единственият оживял тогава е водачът на групата, който бил минал обучение за оцеляване при придошла вода.

Калина Маркова

Коментари