Според моделите хората, оцелели във вулканичната зима, трябва да намерят нови начини за осигуряване на храна. Един от тях е самото творческо мислене. Друг, не по-малко важен – предаването на блестящите идеи на другите членове на групата. Така членоразделната реч се обогатява с нови понятия.

Трети важен урок, извлечен от оцелелите, е планирането на действията.

Това според невролога Уилям Калвин става, като древните хора използват творчески умението си да улучват движещо се животно с хвърлен камък. Предварението, с което снарядът трябва да полети към празно място, на което след секунда ще срещне тичаща антилопа, е предвестник на плана. Също в този период се появяват първите инструменти, изработени от човека с помощта на огъня. Хомо сапиенс започва и да изписва символи върху керамични съдове.

Според футуролога Жаме Касио днес човечеството е изправено пред подобна неволя. Климатичните промени задават умствени упражнения, които определено ни карат да късаме с установени мисловни навици („и това ще мине”). При това Касио твърди, че сега имаме още по-голям шанс, защото съвременните технологии и фармакологията може да ускорят процеса.

Един от примерите му е именно в областта на създаването, съхраняването, съобщаването и използването на знания. Включително за получаването на нови знания. Касио нарича тази колективна дейност, включваща цялото човечество, Google et al. (Гугъл и съавтори). Според него тя

създава новия човек Ти+ (You+).

Сред сечивата на бъдещето, хвалени от Касио, са компютърните симулации и модели, които със самата визуализация на процеси, познати дотогава само в цифри, помагат на учените да прескачат някои бариери на собственото си въображение.

Разбира се, новите умения създават и нови бариери. Засега човечеството предимно трупа късчетата информация в неорганизирани масиви, а представянето им „на парче” в информационен порой само увеличава психопроблеми като дефицита на внимание. Според Касио обаче дори последната сапунка е полезна в битката за новия информационен човек – след десетилетия на плуване в информационна мътилка хората започват да развиват почти инстинктивни умения за отсяване на сеното от плявата. А в еволюционната теория има място и за удавилите се – като пример за онзи, който не продължава гените си поради слаба адаптивност. Аналитичният синтез на натрупаните знания ще бъде стъпалото, което ще ни превърне в още по-висши примати. Още повече че информационният океан няма намерение да пресъхне заради жалейките по спокойните времена на хартиените енциклопедии.

Учените наричат уменията за справяне с информационните водопади

 „флуиден интелект”

способност да се открива смисъл в хаоса и за решаване на нови задачи независимо от натрупаните познавателни шаблони. Един от начините може да е чрез създаването на филтри за ненужна информация.