На ниво ЕС обектите от мрежата „Натура“ привличат всяка година между 1,2 и 2,2 милиарда посетители, което генерира приходи, достигащи между пет и седем милиарда евро.
 
Впечатляващо е, че в Дунавския регион са концентрирани две трети от популациите на едри хищници в Европа, включително мечки, рисове и вълци. В долното течение на река Дунав (от хидровъзел „Железни врата“ до Делтата на реката) се срещат и древните есетри, сред които и най-голямата сладководна риба в света – моруната.
 
Невероятната природа, в комбинация с културно-историческото наследство, е естествена запазена марка на туризма в Дунавския регион. За съжаление, статистическите данни показват, че загубата на биологично разнообразие тук, както и в други части на Европа, продължава най-вече заради методите използвани в интензивното земеделие, изкуствените насаждения с нетипични дървесни видове, бракониерството, промишленото замърсяване, несъобразената с природата транспортна инфраструктура, корекцията на естествените речни дъна и преграждането на течението на реките.
 
Загубата на природни ресурси е загуба на туристически и икономически потенциал, затова всички планове за развитието на Дунавския регион, в това число и на корабоплаването по реката, трябва да не увреждат природата.
 
На последно място, но не и по важност – туристическата запазена марка на региона трябва да включва екологично чистите хранителни продукти, произведени от малки фермери по традиционни начини в места с висока консервационна стойност. Успешен пример в това отношение е моделът, разработен от проекта, изпълняван от български и швейцарски неправителствени организации „За Балкана и хората“, който неотдавна бе отличен от Европейската комисия с наградата „Натура 2000“ в категорията за социални и икономически ползи.