Има едно свидно място високо в Стара планина - местността Узана. „Узун” на турски означава „дълъг”. Това е най-дългата поляна в Балкана. А най-емблематичното място в местността Узана – като изключим, че тук е географският център на държавата, е хижа „Узана“ - една от най-старите в България и първата построена там още в началото на 30-те години на миналия век.

До местността Узана има асфалтов път, който се изминава за около половин час с автомобил. Пътят тръгва от Габрово, минава през красивото малко селце Зелено дърво и лъкатуши все по-дълбоко през горите на Стара планина, за да изскочи изведнъж на най-просторната поляна, по която тук-там се гушат малки хижи и хотели. Точно преди хижа „Узана“ пътят преминава в дълга няколкостотин метра права

алея, обгърната от чутовно високи борове, създаващи усещане за мистичност.

Не може да се говори за това място, без да се спомене хижарката Милена. От десет години, неуморна и сладкодумна, облечена в народна носия, тя посреща всеки новодошъл по стар български обичай с вкусна питка с шарена сол.

След закуската с вита баница, пръхкави понички и домашно кисело мляко

поемаме на следващия ден към връх Исполин. Пътят за 1524-метровия връх започва зад хижата, по сенчеста асфалтирана алея. След няколко метра се отбиваме вдясно по малка пътека, която се потапя в гората. Още в началото от дясната страна виждаме красиво дърворезбована табела, указваща посоката за връх Исполин. През няколко метра по стъблата на дърветата има цветни табели, описващи какво е дървото, къде се среща, колко дълго живее, колко голямо става. Маркировка е поставена на почти всяко дърво и е просто невъзможно човек да се заблуди.

Докато крачим през гората, се запознаваме със смърч, явор, бук. Неусетно

пътеката започва да става леко стръмна и камениста. Посядаме на облите камъни, изникнали от земята, и се захласваме по огромните дървета, чиито корони високо над нас сякаш докосват небето. След минута почивка и няколко глътки вода потегляме отново. Пред нас по пътеката започва да пробива все по-ясно слънцето и разбираме, че наближаваме края на гората.

Вляво на огряна от слънцето малка полянка тъжно стърчи старо обгоряло дърво. Изведнъж пътеката ни извежда на просторна ливада, а насреща ни се издига Исполин – най-високият връх в шипченската околност. Излизаме на слънчевата поляна покрай стара дървена беседка отдясно. Зад нея има останки – вероятно от плевни.

Пътеката нагоре е съвсем лека и полегата.

Отдолу Исполин изглежда обрасъл с борова горичка. Но това е само привидно. Колкото повече се изкачваме, толкова повече скали се показват от изсъхналата вече трева. Самият връх е

украсен с няколко огромни камъка.

Отгоре се открива невероятна гледка – виждат се от едната страна Узана, връх Мазалат, масивът Триглав, а от другата – връх Шипка, връх Бузлуджа, град Шипка, селцето Шейново, язовир „Копринка”.

Ако човек поседне там за малко, може напълно да изгуби представа за времето.

Вдясно от Исполин е друг по-малък връх - Бакаджик. Самата пътека за Исполин минава между двата върха и когато човек се качи на единия, на слизане не може да не отиде и до другия.

Наслаждаваме се на спокойствието и безвремието на върха, лакомо поемаме внезапните пориви на вятъра под прежурящото слънце и поемаме обратно.

След кратка почивка тръгваме към географския център на България –

пеша през полето, нищо, че можело и с кола.

За ориентир гледаме високите антени на няколкото мобилни оператора, които са поставени в непосредствена близост до центъра. Тръгваме без пътека напред. Далеч вдясно подминаваме няколко хижи и хотели. Има дори малко дървено ограждение с препятствия и рампи, вероятно за любители на ездата.

Скоро поляната става по-труднопроходима и трънлива и точно тогава пред нас се показва асфалтиран път. Пресичаме го и от дърворезбована табела разбираме, че сме стигнали до къщичката на Баба Яга. Зад нея по тясна пътека след няколко минути сме в центъра на България. Той е определен официално през 1991 г.

Самият символ на географския център не претендира с оригиналност

четири метални листа, събрани като чашка на лале и боядисани в цветовете на националния трибагреник. До него се издига семпъл хотел с името „Географски център”. Пред нас се ширва цялата поляна Узана. Зад нея в далечината са Исполин и Бакаджик.

Успяваме да се приберем навреме за ритуала на хижа „Узана“ – гощаване с току-що опечен хляб с шарена сол и топлите думи, с които Милена ни дарява.

Автор: Дияна Георгиева

Gallery
Надморска височина на Узана: от 1220 до 1350 м;
Gallery
Хижа "Узана"
Gallery
Продължителност на прехода до Исполин (от хижата): над 2 км и около час път;
Gallery
Продължителност на разходката до географския център на България: двадесетина минути.
Gallery
Gallery
Gallery
Gallery