Пътешествие до центъра на България

Докато крачим през гората, се запознаваме със смърч, явор, бук. Неусетно

пътеката започва да става леко стръмна и камениста. Посядаме на облите камъни, изникнали от земята, и се захласваме по огромните дървета, чиито корони високо над нас сякаш докосват небето. След минута почивка и няколко глътки вода потегляме отново. Пред нас по пътеката започва да пробива все по-ясно слънцето и разбираме, че наближаваме края на гората.

Вляво на огряна от слънцето малка полянка тъжно стърчи старо обгоряло дърво. Изведнъж пътеката ни извежда на просторна ливада, а насреща ни се издига Исполин – най-високият връх в шипченската околност. Излизаме на слънчевата поляна покрай стара дървена беседка отдясно. Зад нея има останки – вероятно от плевни.

Пътеката нагоре е съвсем лека и полегата.

Отдолу Исполин изглежда обрасъл с борова горичка. Но това е само привидно. Колкото повече се изкачваме, толкова повече скали се показват от изсъхналата вече трева. Самият връх е

украсен с няколко огромни камъка.

Отгоре се открива невероятна гледка – виждат се от едната страна Узана, връх Мазалат, масивът Триглав, а от другата – връх Шипка, връх Бузлуджа, град Шипка, селцето Шейново, язовир „Копринка”.

Ако човек поседне там за малко, може напълно да изгуби представа за времето.

Вдясно от Исполин е друг по-малък връх - Бакаджик. Самата пътека за Исполин минава между двата върха и когато човек се качи на единия, на слизане не може да не отиде и до другия.

Наслаждаваме се на спокойствието и безвремието на върха, лакомо поемаме внезапните пориви на вятъра под прежурящото слънце и поемаме обратно.