След края на Втората световна война изненадващо американските военни показват интерес към мегаконтинента на мюнхенския архитект. „Студената война” вече е започнала и САЩ имат апетити към подземните богатства на Африка. Окрилен, Зьоргел подновява работата по занемарения проект. Той вече е основал и институт „Атлантропа”.

В началото на 50-те години обаче евтиният петрол

става основен енергоизточник, ролята на водната сила намалява, а използването на атома за мирни цели обещава окончателно да сложи край на енергийните проблеми на човечеството. Благодарение на механизирането и на торовете пък реколтите в селското стопанство се повишават значително и необходимостта от нова обработваема земя на практика отпада.

Зьоргел продължава да се бори за проекта на живота си, но безуспешно. През 1952 г. кола го прегазва на улицата в Мюнхен, а заедно с него си отива и мечтата за огромния континент, в който Средиземно море пада жертва на архитектурната му мисъл. През 1960 г. институтът „Атлантропа” е закрит.

Днес е ясно, че осъществяването на „Атлантропа” би довело до ужасяващи последствия. Благодарение на модерни техники като климатични симулации метеоролози успяват да покажат

катастрофалните екологични вреди,

които щяха да бъдат нанесени. Ако една пета от Средиземно море беше оставена да пресъхне, изпаренията от него щяха да намалеят с 20%. Това би означавало много по-малко валежи в целия регион, обширни райони от който и без това сега страдат от суша.

Заради огромния язовир при Гибралтар, блокиращ притока на вода от Атлантика към Средиземно море, морското равнище по целия свят би се повишило с до 1 метър. За градове като Ню Йорк, Лондон, Сидни, Хамбург това би било драматично. Цели островни групи и големи части от крайбрежията на планетата просто щяха да изчезнат. Да не говорим за биоразнообразието в района на самото Средиземно море – много от видовете там също щяха да са заличени от Земята заради повишената концентрация на сол в оставащите води. Рибата щеше да измре, а с нея и рибарските селища във всички околни държави.

Гигантските язовири в земетръсни зони също носят рискове. Не е ясно

до какви опасности би довела промяната в налягането

във вулканичните и сеизмичните зони в Италия, Гърция, Турция.