22 май 1960 г. - Земетресение с магнитуд 9,5 разтърсва Чили

22 май 2019 г., 00:00
2137

Guliver / iStock

Земетресение с магнитуд 9,5 – най-големият, откакто се правят сеизмографски наблюдения – разтърсва южната част на Чили.

Епицентърът му е при град Валдивия, на 700 км южно от столицата Сантяго де Чили. Предшествано е от поредица земетресения от предходния ден, достигащи магнитуд 8 и с епицентър на около 160 км северно.

Въпреки рекордната сила на земетресението, по-голямата част от жертвите и разрушенията са предизвикани от последвалото го цунами с вълни, достигащи височина 25 м. Повечето щети са в южната част на Чили, като загиват около 3000 души. Последвалото земетресението цунами опустошава и крайбрежието на Япония и Хавайските острови в другия край на Тихия океан.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    853 г. — Олаф I, син на краля на Норвегия, оглавява викингите в Ирландия и обявява за нейна столица Дъблин.
•    1455 г. — В Англия започва Войната на розите.
•    1762 г. — Швеция и Прусия подписват Хамбургското споразумение.
•    1768 г. — Мореплавателят Луи Антоан де Бугенвил открива остров Пентекост.
•    1856 г. — В Москва е открита Третяковската галерия.
•    1906 г. — Братя Райт патентоват първата „летяща машина“.
•    1939 г. — Втора световна война: Германия и Италия подписват Железния пакт.
•    1942 г. — Мексико се включва във Втората световна война на страната на Съюзниците.
•    1947 г. — Студената война: В борбата си срещу разпространението на комунизма,Президентът на САЩ Хари Труман подписва Доктрината Труман, с която отпуска 400 милиона щатски долара военна и икономическа помощ на Турция и Гърция, за да противодействат на вътрешните комунистически движения.
•    1956 г. — Районът на Трихълмието (Тримонциума) в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват „Старинен Пловдив“.
•    1965 г. — Открива се криптата на Храм-паметник Свети Александър Невски, като филиал за средновековно и възрожденско българско изкуство при Националната художествена галерия.
•    1968 г. — Американската атомна подводница Скорпиън (SSN-589) потъва на около 650 км югозападно от Азорските острови с 99 души екипаж на борда.
•    1969 г. — Лунният модул на Аполо 10 се доближава максимално до повърхността на Луната.
•    1972 г. — Ричард Никсън пристига в Москва на първото посещение на американски президент в СССР.
•    1972 г. — Цейлон приема нова конституция, с която става република и променя името си наШри Ланка.
•    1990 г. — Бившият марксистки Южен Йемен и консервативният Северен Йемен се обединяват в Република Йемен.
•    1990 г. — Излиза операционната система на Microsoft Windows 3.0.

•    1992 г. — Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения се присъединяват към ООН.
•    2012 г. — Земетресение с епицентър близо до Перник с магнитуд 5,8.

Родени

•    1783 г. — Уилям Стърджън, английски физик († 1850 г.)
•    1808 г. — Жерар дьо Нервал, френски поет († 1855 г.)
•    1813 г. — Рихард Вагнер, немски композитор († 1882 г.)
•    1859 г. — Артър Конан Дойл, британски писател († 1930 г.)
•    1881 г. — Михаил Ларионов, руски художник († 1964 г.)
•    1891 г. — Йоханес Р. Бехер, немски поет († 1958 г.)
•    1900 г. — Клайд Толсън, американски полицай († 1975 г.)
•    1907 г. — Лорънс Оливие, английски актьор († 1989 г.)
•    1914 г. — Сън Ра, американски музикант († 1993 г.)
•    1924 г. — Шарл Азнавур, френски певец
•    1941 г. — Борис Гуджунов, български естраден певец
•    1943 г. — Бети Уилямс, ирландска активистка, Нобелов лауреат
•    1946 г. — Джордж Бест, северноирландски футболист († 2005 г.)
•    1969 г. — Йото Йотов, български щангист
•    1970 г. — Иван Кескинов, български тенисист
•    1970 г. — Наоми Кембъл, английски супермодел
•    1974 г. — Соня Васи, български фотомодел
•    1976 г. — Кристиан Вандевелде, американски колоездач
•    1979 г. — Тихомир Тичко, български шахматист
•    1981 г. — Брайън Даниълсън, американски кечист
•    1983 г. — Любена Нинова, българска певица
•    1984 г. — Антон Хекимян, български журналист
•    1987 г. — Новак Джокович, сръбски тенисист

Починали

•    337 г. — Константин I Велики, римски император (* 274 г.)
•    1016 г. — Иван Владимир, сръбски княз (* 10 век г.)
•    1667 г. — Александър VII, римски папа (* 1599 г.)
•    1834 г. — Йохан Пол, чешки ботаник (* 1782 г.)
•    1873 г. — Алесандро Манцони, италиански писател (* 1785 г.)
•    1885 г. — Виктор Юго, френски писател (* 1802 г.)
•    1896 г. — Пьотър Алабин, руски общественик (* 1824 г.)
•    1907 г. — Александър Кошка, български революционер (* 1873 г.)
•    1948 г. — Любомир Владикин, български юрист
•    1967 г. — Лангстън Хюз, американски поет (* 1902 г.)
•    1983 г. — Албер Клод, белгийски биохимик, носител на Нобелова награда за 1974 г.
•    1984 г. — Мими Балканска, българска певица (* 1902 г.)
•    1990 г. — Роки Грациано, американски боксьор
•    1992 г. — Зелиг Харис, американски езиковед (* 1909 г.)
•    1995 г. — Пенчо Кубадински, български политик (* 1918 г.)
•    1996 г. — Джордж Смит, американски писател (* 1922 г.)
•    1997 г. — Алфред Хърши, американски биохимик, носител на Нобелова награда за медицина(* 1908 г.)
•    1998 г. — Иван Кисьов, български инженер (* 1910 г.)
•    2004 г. — Деспина Кехайова, българска циркова актриса (* 1972 г.)
•    2004 г. — Михаил Воронин, руски гимнастик (* 1945 г.)
•    2004 г. — Ричард Бигс, американски актьор (* 1960 г.)
•    2008 г. — Робърт Асприн, американски писател (* 1946 г.)

Празници

•    Международен ден за биологично разнообразие
•    Йемен — Ден на обединението (между Северен и Южен Йемен, 1990 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари