В продължение на повече от век начинът, по който река Грийн тече през планините Юинта в североизточна Юта, озадачава учените – това е геоложка загадка, която на пръв поглед изглежда в разрез със законите на физиката.
Реките оформят коритата си, като текат надолу в продължение на дълги периоди от време, което означава, че обикновено следват склоновете и вдлъбнатините на планинските вериги, които срещат по пътя си.
И въпреки това река Грийн, която следва своя маршрут едва от около 8 милиона години, преминава директно тези планини на близо 50 млн. години, за да се влее в река Колорадо. Тя – противно на всякаква логика - издълбава каньона Лодор с дълбочина около 700 метра, който върви перпендикулярно на планинската верига.
Геологът Адам Смит от Университета на Глазгоу в Шотландия ръководи екип, който се решава да разплете тази дългогодишна мистерия. Оказва се, че на река Грийн изобщо не ѝ се е налагало да „тече нагоре“ — вместо това самата планинска верига е понижена по доста удобен за реката начин посредством явление, известно като литосферно свличане.
Комбинацията от сеизмично заснемане и усъвършенствано моделиране на данни помогна на екипа да стигне до своя извод. (Smith et al., J. of Geo., 2026)
„Други реки в планините Юинта показват, че височината на планинската верига се е променяла през последните няколко милиона години“, пишат Смит и екипът му.
Според техните данни „коренът“ на планините Юинта — плътен минерален блок в основата на литосферата — е станал толкова тежък, че е свлякъл надолу в течната мантия на Земята. Това временно е понижило планинската верига и е позволило на река Грийн да прокара своя на пръв поглед невероятен маршрут.
По-късно планините Юинта са се издигнали отново с около 400 метра около реката и са оформили каньона, който виждаме днес.
Сеизмичното заснемане включва анализ на разсейването на вибрациите от земетресения, докато те преминават през Земята – това създава картина на процесите, които протичат в дълбочина. В района на планините Юинта сеизмичните данни разкриват студен, закръглен обект на около 200 километра под повърхността — най-вероятно именно въпросното „свличане“.
Освен това земната кора под тези планини е много по-тънка, отколкото обикновено бихме очаквали — още едно доказателство, че „свличането“ е откъснало и отнесло по-долните слоеве.
След като това свличане се откъсва окончателно от литосферата преди около 2–5 милиона години, планинската верига успява да се издигне отново. По това време река Грийн вече е трайно установена на мястото си: каньонът Лодор е необратимо оформен, а реката Грийн се превръща в приток на река Колорадо.
„Сливането на реките Грийн и Колорадо преди милиони години е променило континенталния вододел на Северна Америка“, обяснява Смит.
„То е създало линията, която разделя реките, оттичащи се към Тихия океан, от тези, които се вливат в Атлантическия океан. Освен това е оформило нови граници на местообитанията за дивата природа, които са повлияли на еволюцията им.“
Изследването е публикувано в списанието Journal of Geophysical Research: Earth Surface.
Източник: Science Alert
