За първи път в историята космически апарат, създаден от човек, се „гмурна“ в Слънцето и установи контакт с него.

На 28 април 2021 г. сондата „Паркър“ навлезе в слънчевата корона – най-горната част на атмосферата на Слънцето. Тя не само, че оцеля (като по този начин доказа ефективността на своя топлинен щит), но и направи in situ измервания, каквито не сме виждали никога досега.

Постижението на „Паркър“ е „монументален момент за слънчевата наука и наистина впечатляващо постижение“, заяви астрофизикът Томас Зурбухен от NASA.  Според него то ще хвърли повече светлина както върху нашата собствена звезда, така и върху тези в останалата част на Вселената.

Слънчевата сонда „Паркър“ е изстреляна на 2018 г. Нейната основна цел е да изучи слънчевата корона. В рамките на своята 7-годишна мисия тя би трябвало да направи 26 близки приближения  (или перихелий) до Слънцето с помощта на общо 7 маневри, извършени с помощта на гравитацията посредством Венера. Перихелият през месец април бе осмият, както и първият, при който сондата навлиза в самата корона.

„Паркър“ прекарва почти 5 часа в слънчевата атмосфера. За този период от време измерва вариациите в магнитното поле и дори тества частиците в района. По-рано получавахме данни за тези характеристики посредством външна информация.

„Можем реално да видим как космическият апарат прелита през структурите на короната, които принципно се наблюдават по време на пълно слънчево затъмнение“, допълва астрофизикът Нур Рауафи от лабораторията за приложна физика „Джонс Хопкинс“.

Източник: NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory

Слънцето няма твърда повърхност. Вместо това границите му са определени от т.нар. критична повърхност на Алфвен, където гравитацията и магнитните полета на звездата са твърде слаби, за да съдържат слънчева плазма.

Именно над тази точка възниква слънчевият вятър, който обдухва цялата Слънчева система. Той е толкова силен, че вълните в самия вятър се откъсват от Слънцето. Онова, което наричаме негова „повърхност“, е съставено от непрозрачния слой, известен като фотосфера. С други думи това е нивото, на което оптичната плътност на веществото става единица за фотон с дължина на вълната равна на 500 нанометра (λ = 500 nm). (Фото означава светлина, а от там и терминът фотосфера.).

Една от целите на „Паркър“ е да научи повече за критичната повърхност на Алфвен – къде се намира и каква е топографията ѝ. Смята се, че тя се намира на 10-20 слънчеви радия от центъра на Слънцето. „Паркър“ навлезе в короната при 19,7-ия слънчев радий и слезе до 18,4.

Интересното в случая е, че сондата се натъква спорадично на магнитите условия в короната, което подсказва, че критичната повърхност на Алфвен е набръчкана. По-навътре „Паркър“ открива магнитна структура, известна като псевдостриймър, която виждаме по време на слънчевите затъмнения. Според данните на „Паркър“ тези структури са отговорни за деформацията на критичната повърхност на Алфвен, макар че на този етап нямаме представа защо.

Във вътрешността на псевдостриймъра условията са доста по-спокойни, отколкото в останалата част от слънчевата атмосфера. Тук частиците вече не бомбардират апарата толкова хаотично, а магнитното поле е далеч по-последователно.

Изследването е публикувано във Physical Review Letters.

Източник: Science Alert