Миналата година астрономи се натъкват на комета, пътуваща към вътрешната част на Слънчевата система. Според първоначалните изчисления нейният диаметър е 137 км – горе-долу колкото разстоянието от София до Пловдив. И сега учените най-накрая успяват да потвърдят данните – „Това е най-голямата комета от облака Оорт, откривана някога“, казва д-р Емануел Льолуш от Парижката обсерватория.

Първите снимки на кометата 2014 UN271/(Bernardinelli-Bernstein) са направени още през 2014 г., когато се намира на разстояние, сходно с това между Земята и Нептун. По това време обаче тя не привлича вниманието на научната общност. Според тогавашните изчисления тя е с диаметър от 100 до 370 км. Дори най-ниската стойност от 100 км пасва приблизително на кометата Сарабат, видяна през 1729 г. и измерена ретроспективно. Според по-късно изчисления C/2014 UN271 е около 150 км, но тези данни са съпроводени с известни неточности.

В момента кометата се приближава постепенно към Земята. Тя обаче никога няма да премине орбитата на Сатурн, което затруднява значително измерванията ѝ.

Льолуш и неговите колеги използват микровълново лъчение, което предоставя значително по-голяма прецизност от видимата светлина. Новият научен труд е приет за публикация в Astronomy and Astrophysics Letters и може да бъде прочетен в ArXiv.org. Вместо да се опитват да измерят каква част от небето покрива кометата, Льолуш наблюдава количеството топлина, което тя издава и го използва, за да изчисли повърхностната ѝ площ.

Едва ли има смисъл да ви казваме, че измерването на размера на обект с диаметър 100-200 км, който се намира на повече от 3 млрд. км, е трудно. Задачата се усложнява допълнително от факта, че докато се нагорещява, той отделя газ и прах, а това създава специфична кометна обвивка около твърдия обект.

Екипът на Льолуш използва Atacama Large Millimeter Array, за да изучи C/2014 UN271 в четири различни дължини на вълната между 1 и 2 мм, като прескача тези, в които прахът е най-ярък. Това позволява на специалистите да заключат, че приносът на прахта, който отчитат, определено е пренебрежим. Според тях съставът на кометата е типичен за обект от този тип, който отразява 5 процента от светлината, която попада върху него. Това позволява на Льолуш и колегите му да изчислят, че кометата би следвало да е с диаметър 137 км (плюс-минус 17 км), за да може да произведе подобно количество радиация. Несигурността е вследствие от това, че не знаем до колко сферична е в действителност е формата на кометата, както и каква точно е отражателната ѝ способност.

Да вземем за пример кометата Хейл-Боб – най-голямата, която успяваме да измерим сравнително прецизно. Нейният диаметър е 74 км (плюс-минус 6 км). Това означава, че само един обект от активните Кентаври (обекти, който се намират в орбитата между Юпитер и Нептун и периодично избухват досущ като комети) е по-голям от C/2014 UN271.

Авторите на изследването отбелязват, че това е най-далечното измерване на албедото (отражателната способност) на комета, извършвано някога. Сега те ще имат уникалната възможност да наблюдават по какъв точно начин то ще се промени, когато C/2014 UN271 скъси почти наполовина сегашното си разстояние от Слънцето. Именно така те ще могат да отговорят на въпроса дали отделянето на летливи газове променя албедото на една комета.

Източник: IFLScience