Слънчевата система се движи много по-бързо в космическото пространство, отколкото допуска стандартната космология. Това показват резултатите от ново изследване, ръководено от астрофизика Лукас Буме от Университета в Билефелд, Германия. Проучването е публикувано във Physical Review Letters и цитирано от Space Daily.

Неочакван резултат, който противоречи на текущите модели

„Нашият анализ показва, че Слънчевата система се движи над три пъти по-бързо, отколкото предполагат настоящите модели“, казва Буме.

Това откритие влиза в противоречие със стандартния космологичен модел и поставя под въпрос някои основни предположения за структурата на Вселената.

Как учените измерват движението в космоса?

За определяне на скоростта изследователите анализират разпределението на т.нар. радиогалактики – отдалечени галактики, излъчващи мощни радиовълни.

Радиовълните, като форма на електромагнитно излъчване с голяма дължина на вълната, проникват през прах и газ, което позволява на радиотелескопите да наблюдават галактики, невидими в оптичния диапазон.

Движението на Слънчевата система създава лек „насрещен вятър“ – явление, при което в посоката на движение се откриват малко повече радиогалактики. Екипът използва данни от:

  • LOFAR – европейска мрежа от радиотелескопи

  • още две големи радиообсерватории

Така за първи път е извършено прецизно преброяване на радиогалактиките с висока точност.

Анизотропия 3,7 пъти по-голяма от очакваното

Резултатите показват, че наблюдаваната анизотропия в разпределението на радиогалактиките е 3,7 пъти по-силна, отколкото предвижда стандартният модел на Вселената.

Според класическата космология материята в космоса трябва да е разпределена относително равномерно след Големия взрив – но новите данни поставят това под съмнение.

Какво означава това за разбирането ни за Вселената?

„Ако Слънчевата система наистина се движи толкова бързо, трябва да поставим под съмнение основното допускане за мащабната структура на Вселената“, казва професор Доминик Дж. Шварц, космолог от Университета в Билефелд и съавтор на изследването.

Той допълва, че е възможно разпределението на радиогалактиките да е по-малко равномерно, отколкото се смята досега, което също би изисквало ревизия на съвременните модели.