В момента марсоходът Perseverance тества оборудването си и се подготвя за началото на своята научна мисия – а именно, да търси следи от древен живот на Червената планета. Дори в тази подготвителна фаза обаче той вече успя да изпрати множество невероятни данни до Земята.

Ако оставим настрана впечатляващите кадри от приземяването му, както и първото въобще аудио от Червената планета, „Пърси“ направи великолепна 360-градусова панорама на новия си дом, осъществи първия запис на изстрелването на лазер на Марс, сподели с нас първото тестово шофиране из кратера Джезеро и предостави първите научни резултати, докато тестваше невероятния си инструмент SuperCam.

Дори когато не работи, „Пърси“ пак успява да направи невероятни снимки и да събере редица полезни данни от повърхността на Марс. И тези впечатляващи фотографии на прашен дявол, направени едва на 26-ия сол (марсиански дни) от кацането му и обединени в GIF-а по-долу, са поредното доказателство за това.

Пясъчните дяволи се образуват от издигащите се над повърхността въздушни джобове, пълни с топъл въздух. Въздухът близо до земята може да се нагорещи заради контакта с топлата почва, която пък от своя страна е нагорещена от слънчевите лъчи. Топлият въздух е с по-ниска плътност от хладния. Ето защо той се издига нагоре и образува възходящо течение. Ако условията са подходящи, това течение може да започне да се върти. Колкото повече въздух навлиза в него, за да поднови издигащия се топъл въздух, толкова по-голям е шансът да се създаде вихрушка. В комбинация с фрикцията по повърхността, може да се образува инерция, придвижваща пясъчния дявол напред.

Определени условия увеличават шанса за появата на пясъчни дяволи – и на Марс срещаме всяко едно от тях. Плоският и пуст терен увеличава шансовете топлият въздух да се издигне над повърхността, докато пясъкът пък прави дяволите видими. За да се нагорещи достатъчно, повърхността трябва да може да абсорбира голяма част от слънчевата топлина, а Червената планета има изключително тънка атмосфера, което улеснява и този процес. Не на последно място – една принципно хладна атмосфера спомага за създаването на екстремни разлики между нагорещения от повърхността топъл въздух и по-хладния въздух.

Изучавайки прашните дяволи на Марс, учените успяват да научат редица интересни неща за атмосферните условия на планетата – например посока и скорост на вятъра. Освен това тези метеорологични явления периодично разчистват повърхността от насъбралите се прах и мръсотия, което пък от своя страна почиства и самите марсоходи.

Пясъчните дяволи на Марс са много по-големи от тези, които се образуват на Земята. Те могат да достигнат до 8 км височина и да прокарат пътеки, широки няколкостотин метра простиращи се в продължение на цели километри. Освен това пустинните дяволи изхвърлят прах високо в атмосферата, който учените могат да изучат, за да разберат по-добре ефектите, които тези феномени оказват върху климата на Марс с течение на времето.

Освен това са и красиви за заснемане.

Самотен прашен дявол, бушуващ на север от кратера Антониади на Марс, заснет от HiRISE на 30 януари 2020-та. Източник: NASA/JPL/University of Arizona.

Източник: IFLScience