Международен екип от астрономи откри невиждана досега особеност в слънчевата корона: "падащи звезди". С помощта на сондата Solar Orbiter (SolO) на Европейската космическа агенция те установяват, че феноменът коронален дъжд съдържа невиждани досега огнени кълба, подобни на метеорити, които могат да достигнат широчина до 250 км.

Не позволявайте на името да ви заблуди, короналният дъжд не е съставен от вода. Слънчевата корона, най-външната част от атмосферата на Слънцето, има температура от милиони градуси и е изградена от плазма. От време на време градусите в тези области падат и плазмата се скупчва. Температурата на тези струпвания обаче все още е от десетки до стотици хиляди градуса. Те не са студени сами по себе си, просто са по-студени и по-плътни от околните области.

Огромната гравитационна сила, която Слънцето упражнява, ги привлича към себе си с невероятната скорост от 100 километра в секунда – съответно когато се спускат към Слънцето, се наблюдава ефектът на огненото кълбо. Като се има предвид колко тънка е слънчевата корона, екипът смята, че повечето от тези огнени кълба стигат до повърхността непокътнати. SolO дори е наблюдавал подобни сблъсъци със слънчевата повърхност - удари, при които се отделят ударни вълни и изригване на материал.

"Това е нещо като „звезда“, падаща върху нашата звезда", казва водещият автор д-р Патрик Антолин от Университета Нортумбрия пред IFLScience. "Наблюдавахме и ефектите от това кога тези струпвания са паднали и са се ударили в повърхността на Слънцето. Те предизвикват голям прилив на газ, който се разпространява в короната, и я загряват наново.“

Наблюденията идват от първия перихелий на SolO - най-близката точка до Слънцето в една орбита. През пролетта на 2022 г. SolO се намира на около една трета от разстоянието между Земята и Слънцето. От тази гледна точка космическият апарат е в състояние да види слънчевата корона в несравними детайли, което прави откритието възможно.

"С един от инструментите можем да видим, че този коронален дъжд е по малко навсякъде в този активен регион на Слънцето", продължи д-р Антолин.

Въпреки някои прилики, въпросните огнени кълба не са като тези, които виждаме на Земята. Метеорите се създават от малки скални или ледени материали (някои с размер на прахова частица), които навлизат в атмосферата ни при висока скорост. Триенето ги изгаря и образува ярки дълги следи. Огнените кълба на Слънцето са компресирани от магнитни полета. Струпванията на плазма всъщност следват магнитните полета - сякаш са фуния, по целия път до повърхността. Те се идентифицират по-трудно, тъй като нямат опашка.

"В слънчевата корона материалът не може да се върне обратно, не може да бъде откъснат и да образува опашка", обяснява д-р Антолин пред IFLScience. Магнитното поле е твърде силно и създава ефект на фуния. Всичко остава напред и затова е толкова трудно да се наблюдава. Тя е много ярка, но само отдолу."

Изследването беше представено на Националната астрономическа среща 2023 и ще бъде публикувано в специален брой на Astronomy & Astrophysics, посветен на първия близък перихелий на SolO до Слънцето.

Източник: IFLScience