Почти незабележимото трепкане на една малка звезда ни позволи да открием екзопланета тип супер Земя в близост до обитаемата зона.

Астрономи потвърдиха, че около бледото червено джудже, наречено Ross 508 и разположено на едва 36,5 млн. светлинни години (но твърде бледо, че да се види с невъоръжено око), съществува свят, чиято маса е само 4 пъти по-голяма от земната. Изхождайки от познанията ни за пределите на планетарната маса, можем да предположим, че светът най-вероятно е земеподобен (или скалист). Т.е. не става въпрос за газов гигант.

Малко вероятно е на екзопланетата, наречена Ross 508 b, да съществува живот – поне не и такъв, какъвто познаваме ние. Тя обаче е първата находка на ново изследване, използващо телескопа „Субару“ на Националната астрономическа обсерватория на Япония (NAOJ) в Хавай. То демонстрира ефективността на техниките, използвани за откриването на малки планети около бледи звезди.

До известна степен търсенето на обитаеми екзопланети е възпрепятствано от самото ни възприятие за тях. Единственият пример, с който разполагаме, е Земята – една относително малка планета, която се намира в орбита на такова разстояние от своята звезда, че температурата ѝ благоприятства съществуването на вода в течно състояние на повърхността. Това е т.нар. „обитаема зона“.

Това, разбира се, не са единствените решаващи фактори – Марс например попада в обитаемата зона на Слънцето – но те се проверяват най-лесно.

Техниките, които използваме за търсенето на екзопланети обаче, са подходящи основно за големи светове – например газови гиганти, които се намират изключително близко до своята звезда (температурата на повърхността им е твърде висока и не позволява съществуването на вода в течна форма). Това не означава, че не можем да откриваме и други светове, но е много по-трудно.

Основната техника, която астрономите използват при търсенето на екзопланети, е т.нар. транзитен метод. Точно това прави телескопът TESS на NASA. При този метод даден инструмент се взира в поле от звезди и засича бледите, но регулярни спадове в звездната светлина. Това е признак, че в орбитата ѝ се намира потенциална екзопланета.

Към момента на създаването на този материал астрономите са успели да открият общо 3858 екзопланети с помощта на този метод.

Втората доста плодотворна техника е тази на радиалната скорост (или т.нар. доплеров метод). Когато два обекта се намират в една и съща орбита, единият не се върти около другия. Вместо това те се намират в орбита около общ гравитационен център. Това означава, че гравитационното влияние на която и да е от двете планети предизвиква леки потрепвания в звездата – да, това се случва дори при Слънцето. При това положение звездната светлина, достигаща до земята, е променена съвсем леко заради т.нар. доплеров ефект. Когато се движи към нас, тя се компресира мъничко в по-синята дължина на вълната, а когато се отдалечава – преминава в по-червената дължина на вълната. Тази техника е по-подходяща за засичането на по-малки екзопланети с по-широки орбити.

През 2019 г. международен екип от астрономи, ръководен от NAOJ, започва да търси екзопланети около бледи червени джуджета с помощта на телескопа „Субару“. Те се опитват да идентифицират доплеровите промени в инфрачервените и почти инфрачервените дължини на вълната. Това им позволява да търсят по-бледи и съответно – по-стари червени джуджета.

Екзопланетата Ross 508 b, описана в научното изследване, ръководено от астронома Хироки Харакава, е първата екзопланета, открита в рамките на това начинание. И тя е изключително обещаваща – светът е с около 4 пъти по-голяма от земната и извършва една орбита веднъж на 10,75 дни.

Ross 508 b се намира доста по-близо до своята звезда, отколкото Земята до Слънцето. На това разстояние звездната радиация, която облъчва света, е едва 1,4 пъти по-голяма от тази, която достига до нашата планета. Това означава, че Ross 508 b се намира доста близо до външните покрайнини на обитаемата зона.

Откритието е изключително обещаващо. От една страна, Ross 508 b транзитира спрямо своята звезда. Това означава, че TESS, който през април и май тази година бе насочен към сектора от небосвода, в който се намира нейната звезда, е събрал достатъчно количество данни. Те ще позволят на астрономите да разберат дали екзопланетата разполага с атмосфера. Подобни наблюдения биха могли да помогнат на учените да опишат по-добре атмосферите на светове, които могат да бъдат по-обитаеми.

Освен това Ross 508, чиято маса е около 18 процента от тази на Слънцето, е една от най-малките и най-бледи звезди, в чиято орбита успяваме да открием друг свят посредством метода на радиална скорост. Това означава, че бъдещите проучвания, използващи този метод (в инфрачервената дължина на вълната), биха могли да открият потенциално огромен брой екзопланети, намиращи се в орбитата на бледи звезди. И дори да разкрие разнообразните характеристики на техните планетарни системи.

Изследването на екипа е прието за публикация в Publications of the Astronomical Society of Japan и е достъпно в arXiv.

Източник: Science Alert