Метеоритите са невероятни по редица причини. Една в частност обаче се откроява от всички останали. И това е способността им да ни дадат нови улики за това как е изглеждала първичната Слънчева система. Сега в рамките на тях учени могат да открият един невероятен прозорец към миналото.

А това, от своя страна, ни навежда на най-новото изследване, публикувано в Science Advances. Според него изследователите са открили странна структура в метеорита Acfer 094, който пада в Алжирската пустиня и е открит през 1990 г. Детайлен анализ на вътрешната му структура показва наличието на миниатюрни пори в скалата – всяка е приблизително 11 микрометра широка. За справка – човешкият косъм може спокойно да бъде 10 пъти по-плътен.

Международният екип от изследователи има една съвсем простичка теория за формацията на въпросния материал, който те наричат ултрапореста литология (UPL). Това, което виждаме, най-вероятно е пространство, оставено от първичен лед. UPL представлява фосилизираната следа от този първичен компонент.

Ледът играе ключова роля за образуването на обекти в космоса. От малките астероиди до големите планети – всичко започва като малко зрънце прах. Водните молекули (на определена дистанция от дадена звезда) ще започнат да замръзват и да образуват ледени кристали. Отвъд тази граница започва формирането на лед върху космическите прашинки – свойство, което ще им позволи да нараснат значително бързо, тъй като се залепват една към друга с лекота.

Основната улика, че именно ледът е отговорен за UPL, е структурата на самия материал. Без твърд материал (който впоследствие е изчезнал) порестата структура щеше да се срине и нямаше да можем да я видим днес.



На тези две снимки може да видите въпросния UPL. Източник: Matsumoto et al., SciAdv, 2019

Структурата показва на учените и кой най-вероятно е бил „родителят“ на обекта. Те смятат, че планетизмалът (планетарен градивен елемент или част от такъв, формирал се в далечна звездна система) е имал ядро, богато на лед (но в обвивката е имало малко лед). Това означава, че най-вероятно се е формирал във външната част на Слънчевата система, докато UPL – на границата между двете. С приближаването му към Слънцето ледът във вътрешността е започнал да се топи, а водата е променяла структурата на скалата и е оставяла ясно откроими следи.

В края на краищата планетизмалът се е разчупил на най-малко един фрагмент – Acfer 094, който от своя страна пада на Земята. Този обект обаче не е единственият, върху който откриваме специфичните белези на „леденото“ минало.

„Известни са ни множество променени от водата метеорити – пишат изследователите в своя научен труд. – Не знаехме обаче как точно ледът, отговорен за промените в структурата, се е разпределял в родителските тела на метеорите. Според нашите проучвания UPL (в който се е намирал първичният лед) се е срещал хомогенно в метеорита Acfer 094.”

Източник: Science Advances