Изглежда, че изследователи са успели да се натъкнат на изгубения звезден каталог на Хипарх – най-ранния известен опит на човечеството да картографира цялото нощно небе - върху ръкопис, запазен в православния манастир „Света Катерина“ на Синайския полуостров в Египет.

През 2012 г. Джейми Кар, студент на популярния библейски изследовател Питър Уилямс, забелязва нещо странно зад буквите на християнския ръкопис, който по това време е анализирал в Кеймбриджкия университет.

Кар се натъква на прословут пасаж на старогръцки, който често е приписван на Ератостен – астроном и ръководител на Александрийската библиотека (едно от най-престижните места в древния свят, където човек е могъл да добие нови знания).

През 2017 г. мултиспектрален анализ на документа разкрива девет фолиа със страници, които съдържат подсказки, че отгоре е имало друг текст. Само по себе си това не е нещо необичайно – през изминалите векове пергаментите са били особено ценна стока и учените вероятно са преизползвали старите кожи.

След като преглежда резултатите от този анализ през втората година от пандемията, Уилямс се натъква на някакви странни числа във фолиата от манастира „Света Катарина“. Той изпраща страницата до научните историци във Франция, които с изненада установяват, че в случая става въпрос за звездни координати.

Оригиналният текст от манастира "Света Катерина", написан върху бледи следи от друг текст, открит чрез мултиспектрален анализ. Източник: Museum of the Bible/Early Manuscripts Electronic Library/Lazarus Project/University of Rochester/multispectral processing by Keith T. Knox/tracings by Emanuel Zingg.

Откъде знаем от кого са написани?

Накратко – не знаем. Поне не със 100-процентова сигурност. Това, което експертите знаят обаче е, че гръцкият астроном Хипарх е работил по звезден каталог на западното небе в периода 162 – 127 г. пр. Хр.

Няколко исторически текста наричат Хипарх „бащата на астрономията“. Смята се, че именно той открива, че Земята „трепти“ по своята ос – т.нар. прецесия. Освен това е и първият, който изчислява движенията на Слънцето и Луната.

След като преглеждат звездната карта, скрита в пергаментите от „Света Катерина“, изследователите успяват да установят каква е била земната прецесия по времето, по което е била създадена тази карта. Координатите на звездите пасват приблизително на прецесията, която би трябвало да е настъпила около 129 г. пр. Хр. – когато Хипарх все още е бил жив.

Преди тази карта да бъде открита, най-старият известен звезден каталог принадлежеше на астронома Клавдий Птоломей, създадена през II век сл Хр. – три века след Хипарх.

Единственият друг научен труд, завещан ни от Хипарх, представлява коментар върху астрономическа поема, която описва съзвездията. Много от координатите, които той приписва на звездите в Commentary on the Phaenomena, пасват на тези в пергамента от „Света Катерина“, макар че фрагментираният текст е труден за разшифроване.

Напълно четливи са координатите на едно-единствено съзвездие – Северна корона. Изследователите обаче смятат, че Хипограф е успял да картографира цялото нощно небе.

Без телескоп това вероятно е била изключително предизвикателна задача.

Изследването е публикувано в Journal for the History of Astronomy.

Източник: Science Alert