Колко тъмно е нощното небе всъщност?

Ако излезете навън в безлунна нощ и погледнете нагоре, вероятно то изобщо не изглежда толкова тъмно. Уличните лампи или осветлението на близката веранда изпълват въздуха с фоново сияние, особено ако са синьо-бели светодиоди. Светлинното замърсяване във вашия квартал вероятно е толкова силно, че можете да видите само няколко ярки звезди.

Дори в малко по-селските райони небето ни е толкова ярко, че Млечният път не се вижда. В Северна Америка и Европа само около една четвърт от децата са виждали Млечния път.

За да избягате от цялото светлинно замърсяване, трябва да пътувате до доста отдалечено кътче на света.

Едно от най-отдалечените е Андинската пустиня в Чили. Ако имате възможност да посетите някоя от големите обсерватории там, можете да зърнете най-тъмното небе в света.

В безлунна нощ, когато Млечният път е над главата ви, можете да зърнете огромно море от звезди и сенчести съзвездия покрай многоцветното сияние на галактическия център. Там небето е толкова тъмно, че Млечният път хвърля слаба сянка, която се откроява, когато очите ви са напълно адаптирани към тъмнината.

Но дори и това не е истински тъмно небе. Нашата атмосфера излъчва слабо сияние дори в най-тъмната нощ. То се дължи на ултравиолетовата слънчева светлина и космическите лъчи, които йонизират горните слоеве на земната атмосфера.

Това въздушно сияние не се забелязва, когато гледаме директно над главата си, но то е там и ограничава гледката на земните телескопи. Дори най-добрите ни обсерватории трябва да се справят със светлинното замърсяване.

Затова изстрелваме телескопи в космоса. Отвъд нашата атмосфера телескопите "Хъбъл" и "Джеймс Уеб" със сигурност имат чист изглед към небето.

Колкото и прекрасни да са техните снимки, те не улавят истински тъмното небе. Слънчевото сияние все още е проблем. Нашата Слънчева система е пълна с дифузен прах и всяка частица разпръсква светлината обратно към нашия свят. На Земята можем да видим това разпръснато от праха сияние като зодиакална светлина. Тя е слаба за нашите очи, но се забелязва дори в космоса. Нощта в междупланетното пространство е тъмна, но все още не е достатъчно тъмна.

За да получим истинска гледка към тъмното небе, ще трябва да пътуваме отвъд праха, до най-отдалечения край на нашата Слънчева система. Далеч отвъд орбитата на Плутон. „Вояджър I“ и II, както и „Пионери 10“ и 11, са изминали това разстояние. Отдавна сме изгубили връзка с последните и макар че все още комуникираме с „Вояджър I“ и II, те не могат да ни предадат никакви полезни изображения.

Но има един далечен космически кораб, който може.

През 2015 г. "Ню Хързайзънс" прелетя покрай Плутон, а след това и покрай обекта от пояса на Кайпер - Арокот. Сега той е два пъти по-далеч от Слънцето и камерите му все още могат да събират данни.

Неотдавна екипът на " Ню Хързайзънс " се опита да улови крехката тъмнина на Вселената. Те насочиха космическия апарат към участък от небето, който е далеч от Млечния път, от Слънцето и от ярките звезди. След това измериха колко светлина е уловила камерата.

Когато сравняват въпросното количество с онова, уловено от изгледа на „Хъбъл“ към тъмното небе, те установяват, че то е по-тъмно – точно толкова, колкото са очаквали - но все още има някакво слабо сияние, което астрономите не могат да обяснят.

Ако изчислите фоновата светлина, която бихте очаквали от далечните галактики чак до Големия взрив, "Ню Хърайзънс" измерва около два пъти повече. Затова екипът планира да наблюдава 15 други тъмни места през следващия месец с надеждата да види чистия мрак на космоса или да потвърди това мистериозно фоново сияние.

И може би и в най-тъмното небе ще зърнем светлина.

Източник: Universe Today