Трудно е да се забележи от Земята, но Луната намалява размерите си, тъй като продължава да се охлажда.

На всеки няколкостотин милиона години тя се свива с около 45 метра, което определено не може да се нарече бърза промяна, но ново проучване на изследователи от САЩ показва, че тя вероятно е достатъчна, за да предизвика свлачища и земетресения в близост до лунния Южен полюс.

Това, което прави изследването особено важно, е, че NASA планира да приземява астронавти в бъдеще именно на въпросната проучвана област. Ако ще строим космическа станция на Луната, едва ли е добра идея я поставяме в геоложки нестабилна зона.

"Нашето моделиране показва, че плитките лунни земетресения, способни да предизвикат силни земни трусове в южната полярна област, са възможни в резултат на приплъзване на съществуващи разломи или на образуването на нови настъпателни разломи", казва планетарният учен Том Уотърс от института "Смитсониън".

"Глобалното разпределение на навлаците, потенциалът им да бъдат активни и възможността за образуване на нови в резултат на продължаващото глобално свиване трябва да се вземат предвид при планирането на местоположението и стабилността на постоянните аванпостове на Луната."

Това проучване се фокусира върху т.нар. лобовидни белези - удължени хребети, които според учените са причинени от тектонична дейност. Скорошни изображения от Лунния разузнавателен орбитър бяха анализирани заедно със записи от сеизмометрите, поставени по време на мисиите "Аполо", които работиха до 1977 г.

Как лобовидните белези вероятно се формират. (Arizona State University/Smithsonian)

Анализът показва, че едно от най-мощните земетресения, регистрирани някога от сеизмометрите на "Аполо" - с магнитуд 5, продължило няколко часа - може да е било причинено от един от лобовидните белези, забелязани в близост до южния полюс на Луната. А за да се предизвика сериозно свлачище на нашия спътник, е нужно съвсем малко.

Снимка, показваща възможните епицентрове на земетресенията (пурпурни точки), лобовидни белези (червени линии) и потенциалните места за кацане на NASA (сини квадрати). (NASA/LRO/LROC/ASU/Smithsonian Institution)

"Можете да си представите повърхността на Луната като суха, смляна на прах и чакъл", казва геологът Никълъс Шмерр от Университета на Мериленд.

"В продължение на милиарди години повърхността е била удряна от астероиди и комети, като получените ъглови фрагменти постоянно са били изхвърляни от ударите."

"В резултат на това преработеният повърхностен материал може да бъде с размер от микрона до камък, но целият е много слабо консолидиран. Свободните седименти улесняват възникването на трусове и свлачища."

Засега учените все още боравят с ограничено количество данни, когато става въпрос за честотата и местоположението на лунните земетресения, но всяко прозрение - като това, което предлагат резултатите от новото изследване - ще бъде полезно при планирането на местата за бъдещи кацания на Луната и лунните бази.

"С наближаването на датата на изстрелване на мисията с екипаж "Артемида" е важно да осигурим възможно най-голяма безопасност на нашите астронавти, оборудване и инфраструктура", казва Шмерр.

"Тази работа ни помага да се подготвим за това, което ни очаква на Луната - независимо дали става дума за проектиране на структури, които могат да издържат по-добре на лунната сеизмична активност, или за защита на хората от наистина опасни зони."

Изследването е публикувано в списанието Planetary Science Journal.

Източник: Science Alert