Пълното лунно затъмнение представлява една наистина невероятна гледка. Когато Земята преминава между Луната и Слънцето, тя хвърля своята сянка върху нашия сателит. По този начин само червената дължина на вълната – т.е. слънчевата светлина, отразена от земната атмосфера – може да премине и именно тя оцветява обикновено бледото лице на Луна в кървавочервен цвят.

Това виждаме ние, хората, от нашата планета. От космоса обаче гледката е доста по-различна и сега можете да ѝ се насладите в цялата ѝ прелест благодарение на сондата „Люси“, ръководена от Югозападния изследователски институт (SwRI) и изстреляна през октомври 2021 г., за да изучава астероидите.

По време на пълното лунно затъмнение, което се състоя на 16 май, „Люси“ е на около 100 млн. км от Земята.

„Макар и пълните лунни затъмнения да не са особено редки – те се случват почти всяка година – не винаги човек има шанс да ги наблюдава от напълно различен ъгъл – казва планетарният учен Хол Левинсън от SwRI. – Когато екипът осъзна, че „Люси“ ще има възможността да наблюдава това лунно затъмнение като част от процеса по калибрация на инструмента ѝ, всички бяха изключително развълнувани.

В продължение на около 3 часа космическият апарат прави 86 1-милисекундни снимки с помощта на своя черно-бял инструмент L’LORRI с висока резолюция. Впоследствие те са изпратени до Земята и „съшити“ в е едно таймлапс видео на първата половина на затъмнението.

Във финалния резултат Земята и нейния сателит могат да бъдат видени в далечината, отделени от цели 360 000 км. И двата обекта са озарени от Слънцето, което се намира в ляво извън екрана. Луната е далеч по-бледа от Слънцето. Ето защо учените увеличават яркостта ѝ, за да я направят видима. С течение на видеото Луната потъва изцяло в мрак, тъй като земната сянка я поглъща.

Клипът представлява една прекрасна демонстрация на механиките на пълното лунно затъмнение, както и на способностите на камерата L’LORRI, която ще направи снимки на троянските астероиди, споделящи орбитата на Юпитер – на много по-голямо разстояние от Слънцето.

Тъй като инструментът е създаден така, че да може да работи в по-студена топлинна среда, работата по създаването на таймлапса е трябвало да се проведе изключително внимателно. Ето защо е заснета само първата половина от затъмнението – по този начин учените избягват потенциалното прегряване на инструмента.

„Заснемането на тези фотографии представляваше невероятно екипно усилие – казва планетарният учен Джон Спенсър от SwRI. – Екипите, занимаващи се с инструмента, направлението, навигацията и научните операции, трябваше да работят в тандем, за да съберат тези данни и да съберат Земята и Луната в един и същи кадър.“

От една страна, крайният резултат е полезен за самия процес по калибрация. От друга, позволява на нас, земляните, да видим нашия дом и неговия сателит от една доста по-различна перспектива по време на пълно лунно затъмнение.

Източник: Science Alert