На 26 септември Юпитер ще бъде в противостояние на Слънцето – това означава, че ще изгрява по залез и ще залязва по изгрев. И ако искате да наблюдавате най-голямата планета в Слънчевата система, едва ли ще ви се отдаде по-добър момент. Нещо повече – Юпитер ще се намира изключително близко до Земята (планетата не ни е доближавала толкова много никога през последните 59 години). С други думи – нейните спътници и облачни формации ще бъдат още по-ясни за открояване.

Какво означава когато казваме, че една планета се намира в противостояние (или опозиция)?

За два астрономически обекта се казва, че са в опозиция, когато те се намират в противоположни точки от небесната сфера, наблюдавани от дадено тяло (обикновено Земята).

Например планета (или пък астероид или комета) може да се намира в опозиция спрямо Слънцето. Тъй като повечето орбити в Слънчевата система са почти копланарни спрямо еклиптиката, това се случва, когато Слънцето, Земята и въпросното тяло се намират в конфигурация на приблизително права линия. Тоест, Земята и тялото се намират в една и съща посока, наблюдавани от Слънцето.

Моментът на опозиция настъпва, когато видимата геоцентрична небесна географска дължина на тялото се различава със 180° от видимата геоцентрична небесна географска дължина на Слънцето.

Колко близо ще се намира Юпитер спрямо Земята?

Минималната теоретична дистанция между Юпитер и Земята е 588 млн. км. Планетата няма да ни доближи толкова много, тъй като следващият перихелий е през януари 2023 г. Идната седмица обаче разстоянието от нас до газовия гигант ще бъде в рамките на 0,5 процента от минимума. И Юпитер не се е доближавал толкова много до нас поне от 1963 г. (според някои неправилни изчисления – от 1951 г. насам). Нещо повече – той няма да ни доближи отново до такава степен векове наред.

Може би ще ви е трудно да направите разлика между настоящата опозиция и предишната (или дори следващата). От друга страна обаче, ако помните как Юпитер е изглеждал през 2016 г., то разликата ще бъде значителна. Освен това планетата се намира почти върху небесния екватор, което означава, че ще изглежда еднакво добре от всяко едно кътче на планетата (с изключение на полюсите).

Междувременно на 29 септември, когато разстоянието между Земята и Юпитер ще се е променило съвсем малко, сондата „Джуно“ ще извърши своето единствено планирано прелитане край Европа – на едва 356 км от повърхността на спътника (по-близо, отколкото Международната космическа станция се намира над Земята). Това ще бъде първият път, в който космически апарат прелита толкова близо над Европа от 2000 г. насам (и последния за поне едно десетилетие).

По време на мисията „Джуно“ ще се опита да засече водни басейни в рамките на ледената обвивка, струи от гейзери и водни изпарения в атмосферата.

Източник: IFLScience