Имаме навика да разглеждаме интелигентността като качество, присъщо на един-единствен човек. Напълно възможно е обаче да опишем и най-различни по тип колективи като интелигентни – независимо дали става дума за социални групи от хора, сбор от насекоми или дори мистериозното поведение на слузестата плесен или вирусите.
В този ред на мисли, дали интелигентността не би могла да бъде наблюдавана и в още по-голям мащаб – може би дори при цяла планета? Екип от астрофизици проучва този въпрос в нов научен труд и достига до някои доста изненадващи заключения за нашата собствена Земя.
„Въпросът дали интелигентността може да функционира в планетарен мащаб или не е отворен. Ако отговорът е да, то как би могъл да се случи преход към интелигентност в планетарен мащаб, дали това вече не настъпил или е на път да се случи съвсем скоро“, пише екипът.
Според изследователите знанието за това би могло да ни помогне да контролираме бъдещето на нашата планета. Ако съдим по техните критерии обаче, изглежда, Земята все още не притежава планетарен интелект.
„Все още не разполагаме със способността да реагираме като общност във възможно най-добрия интерес за планетата - казва астрофизикът Адам Франк от Рочестърския университет. – На Земята има интелект, но той не е планетарен.“
Учените отбелязват, че появата на технологичен интелект на дадена планета – често срещана референтна точка в астробиологичните изследвания – вероятно трябва да се разглежда като нещо, което се случва върху дадена планета, а не на нея самата.
При такава интерпретация еволюцията на планетарния интелект би представлявала придобиването и прилагането на колективно знание, което работи в сложна система от различни видове по едно и също време и по хармоничен начин, който е от полза или поддържа цялата биосфера.
За съжаление – и очевидно – хората и Земята все още не са достигнали този момент.
Всъщност Франк и неговите колеги казват, че сме достигнали едва до третия етап от тяхната хипотетична времева линия за развитие на планетарен интелект.
При първия етап, присъщ за ранната Земя, една планета с „незряла биосфера“ създава живот, но няма достатъчно обратна връзка между живота и геофизичните процеси, която да подсигури съвместната еволюция на различните видове.
Във втория етап се развива т.нар. „зряла биосфера“.
След това идва ред на „незрялата техносфера“. Земята се намира именно в този етап. Той се характеризира с технологична активност, която все още не е устойчиво интегрирана с другите системи (например физическата околна среда). Ако успеем да постигнем синхрон обаче, ще навлезем в четвъртия и последен етап – „зряла техносфера“, където техноличната активност и други биогеохимични и биогеофизични състояния работят в синхрон, за да постигнат максимална стабилност и продуктивност на цялата система.
Според учените четвъртият етап е идеалното състояние, към което Земята трябва да се стреми.
„Планетите се развиват през незрели и зрели състояния и наличието на планетарен интелект е показателно за момента, в който се достигне до една зряла планета – казва Франк. – Въпросът за 1 млн. долара е да открием как изглежда планетарния интелект и какво означава за нас, защото все още не знаем как да преминем към зряла техносфера.“
Според изследователите в момента сме надвиснали буквално над пропаст - нашите колективни действия очевидно имат глобални последици, но все още не контролираме тези последици.
Ако в помощта на други сили на планетата успеем да постигнем баланс, при който последствията станат контролирани, ние най-накрая бихме могли да еволюираме – като планета – до следващото ниво.
„Преходът към планетарен интелект, такъв, какъвто е описан тук, би имал отличителното свойство на интелекта, но в планетарен мащаб“, пишат изследователите в своя научен труд.
„Подобен тип планетарен интелект ще може да контролира бъдещата еволюция на планетата, ще работи в синхрон с планетарните системи и ще бъде ръководен от своите дълбоки познания по отношение на тези въпросни системи.“
Изследването е публикувано в International Journal of Astrobiology.
Източник: Science Alert
