Нейонизиращото лъчение, към което се причислява и 5G технологията, може да предизвика единствено топлинен ефект. Потенциалните рискове от подобно въздействие върху човека и останалите живи организми са строго регулирани на национално и международно ниво. 

На въпроса има ли достатъчно научни изследвания, на основата на които да се твърди с категоричност, че 5G мрежата не оказва вреда върху човешкото здраве, доц. Михайлов от ВУТП отговаря:

„През последните години се развиват редица големи проекти по темата – не само европейски, но и в световен мащаб. Например, аз съм гледал документите и изследванията на проекта METIS в две фази – METIS-I и METIS-II, който е посветен изцяло на 5G. Там участват най-големите фирми в световен мащаб за разработка на такава мрежова инфраструктура, най-големите университети, концерни и т.н. Има огромен брой изследвания и направени симулации – реални и компютърни – относно влиянието на 5G върху здравето на хората. Да, технологията работи на по-висока честота, което е по-опасно. Има обаче специфични регламенти, които предпазват от това потенциално влияние. Немислимо е в европейски контекст тези регулации да не се спазват.“

Спазването на стандартите в целия свят се следи от Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (МКЗНР), а в ЕС – от Научния комитет на Европейския съюз по здравни, екологични и възникващи рискове. Тези регулатори контролират излъчването и нагряването в нейонизиращия електромагнитен спектър. Допустимите норми са заложени в насоките на МКЗНР, приети през 1998 г. и обновени през 2020 г. – така, че да отговарят на начина на употреба на най-новите технологии. Следвайки препоръките на световната научна общност, ЕС определя като безопасни онези нива на излъчване, които са поне 50 пъти по-ниски от нивата, при които са възможни ефекти върху човешкото здраве.

В сравнение с предшествениците си 2G, 3G и 4G, мрежите от пето поколение използват много по-малки клетки с по-ограничена мощност, което предполага и по-ниски нива на излъчване. Многолъчевите антени на 5G технологията излъчват сигнал само при „заявка“ на потребителя за разлика от базовите 4G станции, които осигуряват непрекъснато излъчващо покритие. Това позволява на 5G мрежата да постига по-високи скорости на свързване, като същевременно произвежда по-малко електромагнитни емисии. В този смисъл 5G технологията е по-щадяща за живота и здравето на всички живи организми.

Какви са конкретните регулации на 5G мрежата в България

Според Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) българското законодателство за пределно допустимите нива на електромагнитните полета в населените територии е драстично по-строго от международното – между 45 и 100 пъти по-строго в различните честотни диапазони. На територията на страната тези нива на излъчване се измерват и регулират съгласно разпоредбите на Наредба №9 от 1991 г. на Министерството на здравеопазването. В нея са определени нормите и изискванията за защита на населението от вредното въздействие на електромагнитни полета (ЕМП) в честотния обхват от 30 kHz до 30 GHz, в който попадат и всички настоящи честоти на 5G мрежата.

Комисията ежедневно следи състоянието на предоставения на мобилните предприятия радиочестотен спектър, в т.ч. и за 5G технологиите, чрез изградена Национална система за мониторинг. Освен това КРС разработва регистър на приемо-предавателните станции на наземните мрежи, които позволяват предоставянето на електронни съобщителни услуги. Предвижда се регистърът да стане публично достъпен на интернет страницата на КРС.

По отношение на притесненията в с. Рилци от КРС уточняват, че няма определени законови изисквания, които да регламентират минималното разстояние между една 5G антена и най-близката до нея сграда. Такива регулации не съществуват и при предходните поколения мобилна клетъчна мрежа – 2G, 3G и 4G.

Дейностите по инвестиционното проектиране на 5G антените и издаването на разрешение за строеж се извършват по реда, установен в съответната община и в Закона за устройство на територията. Преди въвеждане на всяка базова станция в експлоатация се прави изчисление на хигиенно-защитните зони, съобразени с изискванията за безопасност в Наредба №9. От Министерството на транспорта и съобщенията уточняват за Factcheck.bg, че след изграждане и включване за работа на базовата станция се извършва и допълнително измерване в реални условия.

Независимо от технологичните промени през последните три десетилетия, нормите, регулиращи излъчващите телекомуникационни съоръжения, не са променяни. В настоящия си вид те остават приложими и по отношение на новата 5G мрежа.

„Ако се спазват всички тези препоръки при изграждането на самата мрежа, на самата базова станция – дори тя да е в непосредствена близост до жилищната сграда – няма да има проблем“, коментира доц. Михайлов.

„Към текущия момент 5G мрежата работи на честота 3,5 GHz. Домашните мрежови устройства (рутерите) по съвременните стандарти работят на 5 GHz – тоест на още по-висока честота, но в същото време те са част от нашия дом и не вредят по никакъв начин. Имат определена мощност на излъчване, която трябва да се спазва, за да бъдат безопасни. На още по-висока честота работят микровълновите фурни, които също присъстват в почти всеки дом от години насам.“

Автор: Катерина Василева, източник: Factcheck.bg

Бележка: Консултант на Factcheck.bg по темата е доц. д-р Григор Михайлов от катедра „Телекомуникации” към Висшето училище по телекомуникации и пощи.