Водата пък, с която са мити продуктите, се филтрира

и се ползва за съдомиялната, за вградената парна фурна или за други нужди.

Органичните отпадъци се складират в отделение, където в рамките на няколко месеца се рециклират. В момента това става с помощта на живи микроорганизми като червеи. След като се превърнат в подходяща биомаса, отпадъците може да се използват за наторяване на растения.

Френският дизайнер Антоан Люброн пък комбинира силата на технологиите с тези на природата. Неговият кухненски плот използва живи растения, които филтрират водата и произвеждат естествен сапун за миене на съдовете. След като приключите с готвенето и затворите плота, той се самопочиства.

И революцията няма да е пълна,

ако не падне последният бастион – хладилникът.

Концепцията се нарича Bio-Robot и е на дизайнера Юрий Дмитриев. Вместо кутия, която държи храната студена, идеята на Дмитриев е хладилникът да представлява контейнер с биополимер – полупрозрачен гел без миризма. Веществото не е лепкаво и лесно се оформя така, че в него да се сложи какъвто и да е хранителен продукт. Така храната се запазва свежа без разход на енергия и безшумно, тъй като „хладилникът” няма движещи се части.

Перспективите са вълнуващи. По-малко работа, по-здравословна храна, повече грижа за природата и повече хайтек, разбира се. Кога всички тези уреди ще станат реалност, е отделен въпрос, но нищо чудно през следващите 10-20 години поне част от тях ефикасно да са се вградили във всекидневието ни.

Николай Тодоров