28 май 1959 г. - Поставят се основите на компютърния език COBOL

28 май 2019 г., 00:00
453

Shutterstock

Среща в Пентагона поставя основите на компютърен език, който по-късно ще стане известен като COBOL (от Common Business – Oriented Language). През следващите 4 десетилетия ще се използва активно и почти навсякъде, особено в САЩ. Ориентиран е към обработка на икономическа информация.

COBOL един от най-старите и все още използвани езици в света. Той претърпява няколко подобрения, като последното е от 2002 г., когато са добавени средства за обектно ориентирано програмиране. Според данни на MicroFocus от 2008- г. 90% от компаниите в списъка Fortune 500 използват или поддържат COBOL система.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1358 г. — Във Франция започва най-голямото селско въстание през Средновековието, известно като "Жакерия".
•    1754 г. - Френско-индианската война: Състои се Битката при Грейт Мидоуз, в която отряд от 40 души, командван от 22-годишния Джордж Вашингтон, напада френски лагер в местността Грейт Мидоуз, Северна Америка.
•    1812 г. — Русия и Турция подписват Букурещкия договор.
•    1871 г. — Разгромена е Парижката комуна след „Кървавата седмица“, в която загиват повече от 25 хиляди комунари, други 40 хиляди са изпратени в затвора или на заточение.
•    1890 г. — Открито е първото училище за медицински сестри в София.
•    1920 г. — В Царство България е приет Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд.
•    1924 г. — На VIII летни олимпийски игри в Париж Националният отбор по футбол на България играе първия си официален мач и губи с 0:1 от отбора на Ейре.
•    1930 г. — Открита е една от най-високите сгради в света — Крайслер Билдинг в Ню Йорк.
•    1940 г. — Втората световна война: Белгия капитулира пред Германия.
•    1952 г. — Жените в Гърция получават избирателно право.
•    1955 г. — Народното събрание ратифицира Варшавския договор.
•    1961 г. — Създадена е международната неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“.
•    1964 г. — Образувана е Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
•    1966 г. — Възстановено копие на парахода Радецки е пуснато на вода в Русе.
•    1969 г. — В бившия СССР е създадена Инициативна група за защита правата на човека - първата в страната обществена организация в защита на жертвите от политически репресии.
•    1971 г. — В орбита е изведена космическата лаборатория Марс 3, която достига Марс през декември 1971 г.
•    1974 г. — САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.
•    1987 г. — 19-годишният пилот от Западна Германия Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. Той е незабавно задържан и не е пуснат до 3 август 1988.
•    1998 г. — Ядрен опит: В отговор на серията ядрени опити, извършени от Индия, Пакистан провежда пет свои, с което подтиква САЩ, Япония и други нации да му наложат икономически санкции.
•    1999 г. — В Милано, Италия, след 21-годишна реставрация, шедьовъра на Леонардо да Винчи Тайната вечеря отново е изложен на показ.
•    2008 г. — Непал официално е обявена за република.
•    2009 г. — Загиват 17 човека край Ямбол вследствие инцидент с повреден автобус.


Родени

•    1524 г. — Селим II, султан на Османската империя († 1574 г.)
•    1654 г. — Йохан II Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
•    1676 г. — Якопо Рикати, италиански математик († 1754 г.)
•    1759 г. — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство († 1806 г.)
•    1779 г. — Томас Мур, ирландски поет († 1852 г.)
•    1805 г. — Ильо войвода, български войвода († 1898 г.)
•    1815 г. — Александър фон Коцебу, немско-руски художник († 1889 г.)
•    1844 г. — Леонид Соболев, министър-председател на България († 1913 г.)
•    1849 г. — Никола Обретенов, български революционер († 1939 г.)
•    1868 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец († 1962 г.)
•    1872 г. — Леонард Шулце Йена, германски етнограф († 1955 г.)
•    1877 г. — Максимилиан Волошин, руски поет († 1932 г.)
•    1880 г. — Христо Силянов, български революционер († 1939 г.)
•    1884 г. — Едуард Бенеш, президент на Чехословакия († 1948 г.)
•    1888 г. — Джим Торп, американски атлет († 1953 г.)
•    1892 г. — Йозеф Дитрих, германски генерал († 1966 г.)
•    1906 г. — Волф Албах-Рети, австрийски актьор († 1967 г.)
•    1907 г. — Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)
•    1908 г. — Йън Флеминг, британски писател († 1964 г.)
•    1912 г. — Патрик Уайт, австралийски писател, Нобелов лауреат († 1990 г.)
•    1913 г. — Тихон Хренников, руски съветски композитор († 2007 г.)
•    1918 г. — Иван Гълъбов, български езиковед
•    1925 г. — Бюлент Еджевит, министър-председател на Турция
•    1930 г. — Димитър Точев, български поет и писател, журналист († 2006 г.)
•    1930 г. — Франк Дрейк, американски астроном
•    1933 г. — Димитър Мишев, български академик († 2003 г.)
•    1940 г. — Развигор Попов, български музикант
•    1941 г. — Чавдар Шинов, български сценарист
•    1944 г. — Рудолф Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк
•    1945 г. — Пач Адамс, американски доктор и автор на книги
•    1947 г. — Захи Хауас, египетски историк
•    1949 г. — Стефан Димитров, български композитор
•    1954 г. — Мариана Димитрова, българска актриса († 2005 г.)
•    1958 г. — Красимир Едрев, български поет и публицист
•    1960 г. — Корине Маух, швейцарски политик
•    1961 г. — Ричард А. Кнаак, американски писател
•    1962 г. — Франсоа-Анри Пино, френски бизнесмен
•    1968 г. — Кайли Миноуг, австралийска певица и актриса
•    1970 г. — Иван Попов, български писател
•    1970 г. — Илиян Банев, български футболист
•    1974 г. — Ханс-Йорг Бут, германски футболист
•    1975 г. - Сашка Дечева, българска медицинска сестра

Починали

•    1357 г. — Алфонсо IV, крал на Португалия
•    1805 г. — Луиджи Бокерини, италиански композитор (* 1743 г.)
•    1849 г. — Ан Бронте, английска писателка (* 1820 г.)
•    1869 г. — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, германски духовник и теолог (* 1802 г.)
•    1876 г. — Бачо Киро, български учител и революционер (* 1835 г.)
•    1912 г. — Пенчо Славейков, български поет (* 1866 г.)
•    1913 г. — Джон Лъбък, английски археолог, политик и естественик (* 1834 г.)
•    1916 г. — Иван Франко, украински писател (* 1856 г.)
•    1927 г. — Борис Кустодиев, руски художник (* 1878 г.)
•    1937 г. — Алфред Адлер, австрийски психолог (* 1870 г.)
•    1952 г. — Перикъл Джогов, български лекар (* 1874 г.)
•    1970 г. — Георги Найденов, български футболист (* 1931 г.)
•    1971 г. — Жан Вилар, американски актьор (* 1912 г.)
•    1972 г. — Едуард VIII, крал на Обединеното кралство (* 1894 г.)
•    1986 г. — Леа Иванова, българска шлагерна и джаз певица (* 1923 г.)
•    2007 г. — Йорг Имендорф, германски художник (* 1945 г.)
•    2010 г. — Гари Коулман, американски актьор (* 1968 г.)

Празници

•    Ден на парковете
•    Азербайджан и Армения — Ден на републиката (от 1918 г., национални празници)
•    Беларус, Киргизстан, Русия, и Украйна — Ден на граничните служители
•    Етиопия — Възстановяване на демокрацията — сваляне на диктатурата на Менгисту Хайле Мариам (1991 г., национален празник)
•    Филипини — Ден на националния флаг

 

Ключови думи:
Коментари