Десетки пъти на ден нашето внимание, поток на мисли и емоции са прекъсвани от неспирните съобщения по мобилните ни телефони. Алармите им звънят по няколко пъти на ден, електронната поща известява за нови съобщения постоянно, съобщения от приятели, семейство, колеги и дори напълно непознати хора заливат екрана ви така, че не може да видите иконите на апликациите си. Всички тези прекъсвания може да изглеждат напълно логични за ума, в края на краищата ние искаме технологията да улесни забързания ни живот и да ни помогне да се справим с хилядите задачи навреме и по оптимален начин.
Но телата ни не мислят така. Непрекъснатите съобщения предизвикват постоянното отделяне на хормона на стреса, и “подпалват” нашия “бягай или се бий” режим. Ритъмът на сърцата ни се учестява, дишането ни става плитко, потните ни жлези се отварят и мускулите ни се свиват. Но главната функция на тези реакции е да ни помогнат да се справим с реална опасност в живота, а не просто да отговорим на кратко съобщение от колега, който си е забравил ключовете вкъщи, например. Ние просто не сме конструирани за подобно натоварване. Приложенията на нашите телефони превземат фокуса на нашите органични нужди от сигурност и социални връзки, и учените започват да виждат колко опасно е това за хората от модерното общество.
