10 март 1876 г. – Бел провежда първия телефонен разговор

10 март 2019 г., 00:00
1560

Everett Historical / Shutterstock

Преди 143 години се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен предавател, който пренася знаменитите вече думи на Бел "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент в съседната стая.

Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци". Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    241 г. пр.н.е. — Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.
•    1535 г. — Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.
•    1629 г. — Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.
•    1770 г. — Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.
•    1848 г. — Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.
•    1861 г. — В САЩ са пуснати в обръщение първите банкноти.
•    1880 г. — Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
•    1893 г. — Кот д'Ивоар става френска колония.
•    1905 г. — Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.
•    1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
•    1906 г. — При най-голямата производствена авария в мина в Европа — в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца-миньори.
•    1910 г. — В Китай е забранено робството.
•    1912 г. — Юан Шикай става временен президент на Китайската република.
•    1919 г. — Приета е комунистическата конституция на Украйна.
•    1925 г. — В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиякос.
•    1934 г. — B Германия от Адолф Хитлер като държавен закон с трудовото законодателство от 10.ІІІ. са установени 40 часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците.
•    1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония.
•    1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
•    1952 г. — Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.
•    1963 г. — Официално е открит стадиона Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
•    1976 г. — Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена — на Кристина Хойновска от Полша.
•    1977 г. — Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.
•    1982 г. — САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ̀и за терористични групи.
•    1990 г. — Основан е естонският футболен клуб Флора Талин.
•    1996 г. — Приета е Конституцията на Република Адигея.
•    1996 г. — Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства — 130 метра.
•    1996 г. — Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.
•    2004 г. — Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
•    2006 г. — Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.

Родени

•    1452 г. — Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания († 1516 г.)
•    1503 г. — Фердинанд I, император на Свещената Римска империя († 1564)
•    1628 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист († 1694 г.)
•    1749 г. — Лоренцо да Понте, италиански либретист († 1838 г.)
•    1772 г. — Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ († 1829 г.)
•    1776 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия († 1807 г.)
•    1788 г. — Йозеф фон Айхендорф, германски писател († 1857 г.)
•    1807 г. — Цеко Петков, български хайдутин и революционер († 1881 г.)
•    1826 г. — Георги Миркович, български революционер († 1905 г.)
•    1832 г. — Георги Ангелиев, български революционер († 1916 г.)
•    1845 г. — Александър III, руски император († 1894 г.)
•    1850 г. — Иван Димитров, български художник († 1944)
•    1858 г. — Георги Иванов, български генерал († 1932 г.)
•    1867 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер († 1942 г.)
•    1872 г. — Христо Матов, български революционер († 1922 г.)
•    1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер († 1941 г.)
•    1890 г. — Андрей Стоянов, български композитор († ?)
•    1900 г. — Питър Де Розе, американски композитор († 1953 г.)
•    1918 г. — Валя Вербева, българска балерина († 2008 г.)
•    1920 г. — Борис Виан, френски писател († 1959 г.)
•    1923 г. — Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г.
•    1929 г. — Борис Николов, български боксьор
•    1929 г. — Соня Кънчева, българска певица († 2006 г.)
•    1934 г. — Атанас Косев, български композитор
•    1940 г. — Чък Норис, американски актьор
•    1941 г. — Васил Романов, български футболист
•    1949 г. — Агоп Мелконян, български писател († 2006 г.)
•    1950 г. — Лазар Копринаров, български дипломат
•    1950 г. — Федя Филкова, българска поетеса
•    1954 г. — Лупита Д'Алесио, мексиканска певица
•    1957 г. — Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда († 2011 г.)
•    1958 г. — Шарън Стоун, американска актриса
•    1960 г. — Венета Рангелова, българска певица
•    1964 г. — Принц Едуард, британски принц
•    1964 г. — Тони Полстер, австрийски футболист
•    1970 г. — Иван Ласкин, български актьор
•    1973 г. — Ева Херцигова, чешки фотомодел
•    1976 г. — Мирослав Костадинов (Миро), български певец
•    1977 г. — Красен Илиев, български баскетболист
•    1979 г. — Иван Атанасов, български писател
•    1981 г. — Самуел Ето'о, камерунски футболист
•    1984 г. — Оливия Уайлд, американска актриса
•    1985 г. — Алекс Силва, бразилски футболист
•    1992 г. — Емили Озмънт, американска актриса

Починали

•    483 г. — Симплиций, римски папа (* неизв.)
•    1670 г. — Йохан Глаубер, германски химик (* 1604 г.)
•    1822 г. — Юзеф Вибицки, полски писател (* 1747 г.)
•    1832 г. — Муцио Клементи, британски пианист (* 1752 г.)
•    1861 г. — Тарас Шевченко, украински писател (* 1814 г.)
•    1872 г. — Джузепе Мацини, италиански революционер (* 1805 г.)
•    1878 г. — Мирза Ахундов, азербайджански писател (* 1812 г.)
•    1882 г. — Чарлс Томсън, шотландски океанограф (* 1830 г.)
•    1898 г. — Георг Мюлер, немски мисионер (* 1805 г.)
•    1910 г. — Карл Райнеке, германски пианист (* 1824 г.)
•    1923 г. — Арсо Локвички, български революционер (* 1870 г.)
•    1937 г. — Евгений Замятин, руски писател (* 1884 г.)
•    1940 г. — Михаил Булгаков, руски писател (* 1891 г.)
•    1942 г. — Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат (* 1862 г.)
•    1944 г. — Ангел Чаушев, антифашист от Баташкия край (* 1903 г.)
•    1944 г. — Карел Вацлав Шкорпил, български археолог (* ?)
•    1954 г. — Чавдар Мутафов, български писател (* 1889 г.)
•    1960 г. — Матей Икономов, български драматург (* 1871)
•    1965 г. — Стале Попов, писател от Република Македония (* 1902 г.)
•    1966 г. — Фриц Цернике, холандски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1888 г.)
•    1977 г. — Иван Наков, български политик (* 1891 г.)
•    1983 г. — Борис Василев, български футболист (* 1898 г.)
•    1985 г. — Константин Черненко, комунистически ръководител на СССР (* 1911 г.)
•    1987 г. — Живко Чинго, писател от СР Македония (* 1936 г.)
•    1999 г. — Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник (* 1919 г.)
•    2007 г. — Йеросхимонах Пахомий, български монах (* 1922 г.)
•    2012 г. — Жан Жиро, френски художник (* 1938 г.)

Празници

•    Православната църква почита паметта на св. Галина. Имен ден имат Галина, Галя, Галин.
•    България — Ден на Холокоста
•    Бирма — Празник на сухия сезон
•    Венецуела — Ден на лекаря
•    Полша — Ден на мъжете

Ключови думи:
Коментари