Ако имаш неблагоразумието да наречеш игрите изкуство, цял отряд помпозни костюмирани типове, размахващи пръст по търговете и харчещи милиони долари за двестагодишни шкафове, буквално ще потръпнат. Защо?
В тяхното съзнание игрите са присъщи за геймърите, а геймърите са малки сополиви дечица, които седят пред монитора с часове, само и само за да избиват зомбита и дракони. А така ли е наистина? И имаме ли право да поставяме видеоигрите рамо до рамо с книгите, филмите, музиката, картините?
Първото по-съществено и законно признание дойде в началото на май 2011 г.
от правителствената организация „Национални дарения за изкуството в САЩ“, която обяви, че видеоигрите вече попадат в критерия за финансирания, свързани с изкуството. По този начин тя на практика ги признава за изкуство.
Няма как да не спомена и изложбата Into the Pixel, която се провежда за десета година в рамките на изложението за компютърни и видеоигри E3 в Лос Анджелис
Същевременно и други организации започват да разпознават игрите като изкуство. Например Смитсониън - научноизследователски и образователен институт в САЩ. През 2012 г. той откри изложбата „Изкуството на видеоигрите“, която ще предлага изображения на игри от последните 40 години. Страхотно, нали?
Това, разбира се, не означава, че дебатът ще приключи. Но някога и филмите не са били смятани за изкуство. А вижте как ги разглеждат днес. Така че нека не прибързваме с крайни заключения.
Електронните игри съществуват вече близо четири десетилетия.
Спомняте ли си Pong? Двете пръчици, които подхвърлят едно топче помежду си. Можем спокойно да я наречем еквивалента на пещерните рисунки спрямо картините на Ван Гог. Сегашните игри са нещо много повече – едно необикновено съчетание от разкошна визия, въздействащ саундтрак, история, която те впримчва с часове, и интерактивност, нехарактерна за която и да е друга медия.
