Уви, Риана не е далече от истината.

Някои хора например вярват, че включването на ЛГБТ герои неизбежно ще доведе до игри, в които човек няма да може да играе с хетеросексуален персонаж, което е абсурдно. На практика ситуацията в момента е точно обратната.

Включването на гей персонаж пък автоматично кара някои хора да окачествяват въпросните заглавия просто като „гей игри“. Нещо, което много от тях не заслужават. За други пък самото присъствие на каквото и да е гей съдържание – било то герой или някаква история, въобще нещо, което ги принуждава да признаят, че хомосексуалността съществува – представлява лична обида. „В такива моменти си припомням, че включването на подобни елементи не е нищо особено – казва Дейвид Гейдър, сценарист от BioWare. - В сравнение с останалата част на играта дори е незначително. Съответно, нима е прекалено да поискаме капчица толерантност и състрадание от онази част от аудиторията, към която съдържанието дори не е предвидено? Особено на фона на това, че почти навсякъде хората с различна сексуална ориентация не получават никакво признание.“

Самият факт, че в игра като Dragon Age II (отново на BioWare) персонаж от мъжки пол може да започне да флиртува с главния герой – също мъж – кара някои хора да излизат извън кожата си.

Точно такъв геймър публикува гневно съобщение във форумите на авторите, в което ги обвинява, че пренебрегват основните си клиенти - „нормалният геймър от мъжки пол“. „Всичко това прави нещата много неловки“, казва той. - Не ми е приятно мъжкият ми спътник да ми прави комплименти.“ Същият този човек настоява за издание „Без хомосексуалност“. Нещо повече – той си припомня, че в предишни игри на BioWare “почти всеки спътник е бил изграден така, че да пасне на мъжкия геймър“. Днес ситуацията била иначе. Освен това, естествено, той намира хомосексуалността за „отвратителна“.

Как отговаря BioWare?

„Привилигероваността винаги е присъща за мнозинството – казва Дейвид Гейдър. - Тези хора са свикнали до такава степен да бъдат обгрижвани, че когато това престане дори за миг, разглеждат ситуацията като нечестна... Всеки, който казва, че единственият начин да бъде доволен, е като се ограничат възможностите на другите, заслужава най-малко да бъде обгрижван.“

Вероятно вследствие на подобни личности, като гореспоменатия „нормален геймър от мъжки пол“, студиата са по-склонни да включват по-често герои лесбийки, от колкото гей мъже. Защо? Можем само да предлагаме, че женската сексуалност изглежда по-малко застрашителна към средностатистическия бял мъж, който преобладава в геймърското общество. Отказът на студиата да признаят обаче, че съществуват и други хора, които играят на игри, би било грешка.

Бъдещето на ЛГБТ героите във видео игрите обаче определено изглежда светло

и за това свидетелства прогресът, направен в тази област през последните години. Действията на компании като BioWare , Bethesda и Ubisoft Montreal показват, че пътят е само един и рано или късно и други ще тръгнат по него от страх да не изостанат или бъдат белязани като нетолерантни и хомофобски.

Не трябва да забравяме и Naughty Dog и тяхното заглавие The Last of Us, което излезе през миналата година. В нея хомосексуалността на Бил – един от героите – бе представена наистина майсторски. Тя бе част от него, а не нещо, което го определя като личност. Не бе нито натрапчива, нито пък съвсем прикрита.

Подобно нещо спомогна за изграждането на  достоверен персонаж с емоции, в който човек може да се припознае. Въпреки своя собствен пол или сексуалност, геймърите успяха да почувстват неговата болка от факта, че е изгубил своя любим.

Нима игрите не трябва да се стремят към подобни изживявания? Такива, които изследват концепциите за любов, тъга, зло и състрадание? Които възпитават към толерантност, разбиват стереотипните представи и не дискриминират по пол, раса, възраст или сексуална ориентация?

*Акроним от първите букви на думите, означаващ всички лесбийки, гей, бисексуални и трансполови хора.

Владимир Тодоров