Акад. Георги Наджаков е дядото на ксерокса

20 октомври 2019 г., 11:11
1938

Other images / Shutterstock

Свикнали сме да свързваме българския принос към световната наука най-вече с имена на емигранти като Джон Атанасов, Карл Джераси и Цветан Тодоров. Но и по-близко до дома са се родили идеи и открития, които са променили хода на световната наука.

Едно от най-важните лица сред тези български новатори е физикът акад. Георги Наджаков – човекът, чието откритие е залегнало в основата на копирните машини и лазерните принтери, които днес бръмчат във всеки офис.

Началото, както често се случва у нас, е скромно. Георги Наджаков е роден в семейството на фелдшер на 26 декември 1896 г. (стар стил) в гр. Дупница. Когато е на осем години, баща му решава да търси препитание в столицата и фамилията се премества в София, където по-късно умното момче постъпва в престижната Трета мъжка гимназия. Завършва с пълно отличие и получава дипломата си лично от ръцете на тогавашния министър на просвещението Петър Пешев.

Скоро след това е мобилизиран и завършва Школата за запасни офицери в Княжево, отново първи по успех от общо 4000 курсанти. През 1920 г. се дипломира във Физико-математическия факултет на Софийския университет и година по-късно започва работа там като асистент по физика. Забележителният му ум му печели

възможността да специализира в института “Радиум” на Сорбоната при самата Мария Кюри,

а също така в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж. Там той е приет лично от прочутия физик, който веднага проявява интерес към заниманията на българина.

“Казах му, че се интересувам и съм запознат с литературата по вътрешен фотоелектричен ефект при твърди тела”, разказва по-късно Наджаков. Ланжвен преценява, че темата е новаторска дори за Франция и три дни след като бъдещият академик се свързва с него, му отделя място в собствената си лаборатория по електричество във Висшето училище по индустриална физика и химия, на което е директор.

Срещата с авангарда на европейската интелигенция завинаги променя живота на младия български учен. “Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли бих станал човек на науката”, признава самият той. В парижките лаборатории са му предоставени уреди, каквито той не е и виждал в родната си страна. В работата му помагат такива светила като главния асистент на Ланжвен Рене Люка и извънредния професор Сафорес.
Любознателността на Наджаков обаче не се ограничава дотам и той започва да прекарва по цели нощи в библиотеката, където попълва дупките в българското си образование и се усъвършенства във френския, английския и немския език. Френските среди го оценяват и приемат с широко отворени обятия и скоро той може да изброи сред приятелите си такива

световноизвестни учени като Фредерик Жолио-Кюри,

Пиер Бикар и един от основоположниците на науката за полупроводниците - Аврам Йофе. Париж е мястото, където Наджаков извършва първите си значими експерименти върху фотоелектричната проводимост при твърди фотопроводящи диелектрици като кварцово стъкло, сяра и парафин. Нека припомним: диелектриците са вещества с много слаба или никаква проводимост на електрически ток (изолатори) - въздухът, стъклото, химически чистата вода, някои смоли и пластмаси. Тези негови експерименти залягат в основата на първата му научна публикация в годишника на Софийския университет за 1926 и 1927 г.

1926 е и годината, когато той се завръща в родината след приключване на специализацията си. Няколко месеца по-късно получава титлата доцент по опитна физика и започва да преподава. Пет години след това става извънреден професор, а през 1937 г. оглавява Катедрата по опитна физика вече като редовен професор.

Освен преподавателската работа обаче Наджаков не изоставя и експериментите си върху перманентната поляризация в диелектриците. Отново през 1937 – годината на неговия успех, в лабораторията му се ражда

едно от откритията, които ще променят съвременния свят.

Георги Наджаков установява явление, неизвестно дотогава на световната наука – той разбира, че когато бъдат поставени в електрическо поле и бъдат осветени, някои диелектрици придобиват постоянна електрическа поляризация в изложените на светлина участъци. Поляризацията се запазва на тъмно и изчезва при осветяване. Веществата, при които това се случва, той нарича фотоелектрети, за разлика от получените 17 години по-рано от японския физик Егучи перманентно поляризирани диелектрици, които Наджаков назовава термоелектрети.

За своите опити Наджаков използва поликристална сяра. Откритието му е обявено на 22 юни 1937 г. на заседание на Френската академия на науките от самия Пол Ланжвен.

Седмица по-късно новината е публикувана и в списанието на академията.

Точно след една година и четири месеца в малка стая на нюйоркския хотел “Астория” седи физикът и служител в патентно бюро Честър Карлсон и провежда опит. Работата му налага да прави всеки ден огромен брой копия на важни документи, което се превръща в истинско мъчение за артритно болния човек. Досадата и умората го подтикват да се опита да намери начин да механизира и улесни всекидневния си труд. Започва да

експериментира с фотопроводимостта, основавайки се върху откритието,

направено преди няколко месеца от Наджаков. За опитите си използва обикновено собствената си кухня. Успехът обаче идва именно в “Астория”. Карлсон наелектризира с триене цинкова пластинка, покрита с поликристална сяра, и я осветява през използвана филмова лента. Тъй като сярата е фотопроводник, при излагане на светлина в нея възникват носители на електричество – електрони. Те разреждат осветените участъци на фотопроводника и вследствие на това на повърхността на сярата се появява скрит образ, оформен от заредените и разредените места. Ако върху такава повърхност се разпръснат заредени прашинки, носещи противоположен заряд, те ще проявят образа.

За да постигне това, Карлсон смесва прах от миниум и сяра, които при взаимодействие се зареждат с противоположни заряди, и го изсипва върху серната плочка. И чудото става – от червеникавия миниум изплува ясен образ – надписът

“10-22-38 Астория” (22 октомври 1938 г., “Астория”).

Той го покрива с още сяра и го осветява. След като маха пластинката, на нея остава огледален образ на написаното. Тези думи влизат в историята, а датата се отбелязва като рождения ден на ксерографията – технологията, използвана от повечето съвременни копирни машини. И макар Честър Карлсон да е техният баща, определено за дядо на ксерокса трябва да се смята Георги Наджаков, чието откритие прави опитите на американеца възможни.

През следващите години интересът към фотоелектретното състояние на веществата нараства лавинообразно по целия свят и през 50-те години на миналия век започва да се прилага къде ли не, подпомогнато от глобалния бум на техниката, която вече се произвежда за масова употреба.

Откритието на българина заляга и в основата на много други нови технологии, като запаметяващите устройства, лазерните принтери, рентгеновите дозиметри, снимките от спътник и безвакуумната телевизионна техника. Приносът на Наджаков е признат от водещите учени на САЩ, СССР, Япония, Индия, Бразилия и др. Самият Наджаков обаче не бърза да защити авторството си в родната си страна. “Изчаквах – обяснява той – да видя какво приложение ще намери то. Фотоелектретното състояние на веществата открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура, но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото може да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура, но

нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.”

Едва в годината на смъртта му – 1981, пробивът на Наджаков се вписва в Държавния регистър на откритията и изобретенията.

Въпреки скромността си обаче той продължава успешно научната си кариера. Създава Физическия институт към БАН и дълги години го оглавява, като същевременно ръководи и Секцията за научна апаратура и специални проблеми на института. Член-кореспондент е на Гьотингенската академия на науките от 1939 г. и участва в Американската асоциация за напредък на науката от 1965 г.

През 1945 г. е избран за академик, след което 4 години е ректор на Софийския университет. Основава и участва в Пъгуожкото движение на учените през 1958 г. и в Световното движение за защита на мира. До смъртта си е член и почетен председател на Световния съвет на мира. Публикува над 60 труда върху проблемите на твърдотелната физика, получава златен медал на мира “Фредерик Жолио-Кюри” през 1967 г. и е вписан на първо място в Златната книга на българските откриватели и изобретатели, признати от световната научна общност.

Отива си на 24 февруари 1981 г. на почетната 84-годишна възраст, оставил след себе си наследство, с което би се гордял всеки световен учен. Какъвто академик Георги Наджаков без съмнение винаги е бил.

Елена Панова

Коментари