Стив Джобс бе име, което не се нуждае от представяне. Острият бизнес нюх и творческата визия направиха от основателя на Apple истинска легенда в технологичната индустрия, чието наследство още дълги години ще продължи да вдъхновява развитието на хайтек отрасъла по цял свят. Част от успеха му се дължи именно на прозорливостта, която му позволи да предвиди кои продукти в крайна сметка ще се окажат успешни на пазара, за кои има смисъл да се инвестира допълнително и кои са обречени още на предварителния етап от разработката им.
Сама по себе си историята на iСветеца е достатъчно вдъхновяваща. Когато Джобс се върна в Apple през 1997 г., той завари любимата си компания в не особено завидно положение. Ръководството пилееше сериозни суми за съмнителни проекти, които не бяха напълно съобразени с реалните пазарни тенденции и потребителски нужди. Без да губи време, основателят на Apple
се зае да въведе ред с цената на всичко
и подлагайки на внимателна проверка всеки един проект, започна да спира най-противоречивите от тях. Но дори прозорливото око на Джобс не бе застраховано от грешки. С други думи, той прецени правилно четири продукта, но до известна степен сбърка с петия. Кои са тези джаджи, които не получиха шанс заради безмилостните решения на всемогъщия Стив Джобс?
Най-напред конзолата с причудливото име Pippin. В средата на 90-те години видеоигрите непрекъснато набираха популярност и Apple не искаше да остане по-назад. Компанията създаде дизайна за своята Pippin на базата на захранваните с PowerPC Mac компютри, като конзолата използваше по-лек вариант на традиционната MacOS. Въпреки че основното й предназначение бяха именно игрите, за което свидетелстват и двата джойстика от популярния тогава тип „бумеранг”, Pippin всъщност бе замислена като мултимедийна платформа с доста по-широко приложение. Заглавията за конзолата трябваше да се пускат директно от CD-ROM дискове, всеки от които включваше и копие от операционната система, тъй като самата Pippin дори не разполагаше със самостоятелен твърд диск за съхранение.
Проблемът бе, че само
една компания подписа лиценз за производство на конзолата
и това бе японската Bandai, в резултат на което на пазара се появи моделът Bandai Pippin на цена от 599 долара. Каталогът на конзолата възлизаше едва на 18 заглавия и за нея просто нямаше място на пазара, доминиран от трите големи системи Nintendo 64, Sony PlayStation и Sega Saturn, всяка от които бе много по-мощна и с много повече игри. Без да се колебае, Джобс незабавно прекрати работата по Pippin през 1997 г., а свидетелство за правилното решение е фактът, че между 1996 и 1998 г. в САЩ от нея са се продали по-малко от 12 хил. бройки.
