От климатична гледна точка опазването на океаните е като изграждането на слънчеви панели и намаляването на автомобилите по пътищата.

Промяната на климата извиква в ума ни образи на задушени от трафика градове и комини на електроцентрали или полярни мечки, изцапани от нефтени разливи.

Но често забравяме за огромната сила на природни системи като океаните, които помагат за поддържането на стабилен климат – а това означава, че не се грижим за тях толкова добре, колкото би трябвало.

Независимо дали ще изберем да защитим или да ограбим океаните, ще извървим дълъг път, докато разберем каква роля играят при промените в климата, така че нека се задълбочим и да разберем как всичко е взаимосвързано.

Микроскопичните морски растения поглъщат CO2

Здравите океани са невероятни в умението си да улавят въглеродния диоксид от въздуха и да го натрупват в дълбините си. Този процес започва, когато малки плаващи растения, наречени фитопланктон, поглъщат въглеродния диоксид от въздуха, докато растат.

Едни животни, като крила например, ядат фитопланктон, други животни като китовете на свой ред ядат крил. Така въглеродът се движи по хранителната верига, докато животно не умре и потъне на дъното на морето. (За съжаление кръговратът на живота не винаги включва сладки лъвчета).

Въпреки че е невидим с просто око и вероятно никога няма да участва в множество филми на „Дисни“, силата на фитопланктона е в неговия брой. В световен мащаб той поглъща милиарди тонове CO2 всяка година – това е огромен дял от нашите емисии, обработени благодарение на океаните. И тъй като здравите океани поддържат повече живот, създаването на морски и океански резервати може да помогне за постигане на максимален ефект на поглъщане на въглерод.

И морската вода го отнася

Това е само началото. CO2 естествено се разтваря в морска вода, като океанските течения го отнасят в дълбините, където се съхранява извън атмосферата в дългосрочен план.

Тъй като процесът се осъществява бавно и на огромна площ, ефектът от упоритата работа на фитопланктона е по-труден за измерване. И тъй като в атмосферата вече има твърде много въглерод, това създава проблеми на океанския живот, като прави морската вода по-кисела, така че не бива да бързаме да празнуваме. Но няма съмнение, че океаните блокират огромно количество CO2, което в противен случай би създало проблеми в атмосферата.

Този процес е впечатляващ пример за това как отношенията между климата и океаните са двупосочни: справянето с изменението на климата е добро за океаните, а опазването на океаните е добро за климата.

Но не можем да го приемем за даденост

Без тези течения и фитопланктона, който поглъща въглерод, светът би бил прекалено горещ за обитаване. Не можем да приемем помощта им за даденост – ако естествените системи на океана се разпаднат (а ние вече ги избутахме твърде близо до ръба), те ще спрат да съхраняват въглерод и ще започнат да го освобождават и в този момент ще възникнат всякакви проблеми.

Океаните съхраняват допълнителна топлина от глобалното затопляне

Океаните абсорбират огромни количества топлина от атмосферата, поддържайки земята много по-хладна, отколкото би била иначе. Учените смятат, че повече от 90% от цялата допълнителна топлина, генерирана от изменението на климата, са поглъща от океаните.

Но това също има своята цена

Хората са били пощадени от огромни страдания чрез избягване на засушавания и горещи вълни, но това не може да продължи вечно – и си има цена. Добавянето на такова огромно количество топлина и въглерод към океанската система вече уврежда морските същества, предизвиква все по-мощни бури, унищожава природни чудеса като Големия бариерен риф и обърква други важни системи за поддържане на живота. И тъй като водата се разширява при затопляне, то повече топлина означава по-високо ниво на морето, което застрашава ниско разположените острови и крайбрежни градове.

Ние се вълнуваме от съдбата на китовете, костенурките, делфините и други диви животни – и разбира се, това е достатъчно добра причина да опазваме океаните сама по себе си – но като знаем колко много океаните правят, за да поддържат климата стабилен, това прави съвместната ни работа още по-важна.

Както почти всичко, свързано с околната среда, така и историята на океаните и промените в климата е пълнa с взаимовръзки и съвпадения, но поуката от историята е ясна. За да опазим океаните, трябва да се справим с промените в климата. И за да се справим с промените в климата, трябва да опазим океаните.

Да се захващаме за работа.

Малакай Чадуик е водещ на кампанията за океаните на „Грийнпийс“ – Великобритания.

Превод: Радина Огнянова; източник: Greenpeace.org