В Reddit хората отново обсъждат каква вреда всъщност може да има от подреждането на камъни един върху друг — и защо някои толкова настойчиво обикалят и събарят подобни купчинки.

„Наистина ли трупането на камъни вреди сериозно на околната среда, или това е просто някаква вътрешна шега, която не разбирам?“, пише потребителят notorious-bacons в subreddit-а „no stupid questions“. „Гледал съм стотици видеа, в които хора събарят каменни купчини, а онези, които го правят, изглеждат изключително ядосани — толкова ядосани, че направо изглежда смешно. Как една малка купчина камъни може да съсипе местната дива природа?“

Тогава възниква логичният въпрос: защо хората изобщо подреждат камъни и има ли реална вреда от това?

Каменните купчини не винаги са просто украса

Подобни каменни купчини понякога се наричат cairns — дума от шотландски келтски, която означава „купчина камъни“. Исторически те са служили като ориентири за туристи по трудни и объркващи планински маршрути, като им показват, че се движат в правилната посока. В някои райони на САЩ, например в Националния паметник Ел Малпаис в Ню Мексико, такива каменни маркери дори се изграждат и поддържат от Службата за националните паркове на САЩ.

Много хора обаче ги правят и по съвсем друга причина — като форма на изкуство или просто за снимка.

Къде започва проблемът?

На пръв поглед преместването на няколко камъка не изглежда като нещо особено. В някои места обаче дори такава дребна намеса може да нанесе сериозни щети. Пример за това е случай от миналата година, когато Службата за националните паркове призова посетителите да не подреждат камъни, след като застрашен саламандър беше намерен смачкан до смърт.

„Наскоро източен хелбендър — най-големият саламандър в Северна Америка — беше открит смачкан под камъни, които посетители на парка са преместили и подредили един върху друг“, съобщиха от Националния парк Great Smoky Mountains в публикация във Facebook през септември 2025 г.

„Изграждането на бентове, канали или каменни купчини може да изглежда безобидно, но за дивите животни, които се крият отдолу, може да бъде смъртоносно. Под тези камъни съществуват крехки екосистеми: гнезда, убежища и домове. В края на лятото и началото на есента хелбендърите снасят между 100 и 300 яйца под камъните. Когато камъните бъдат разместени или премахнати, цели поколения могат да изчезнат за миг.“

Именно в такива местообитания трупането на камъни предизвиква най-силните реакции — включително онези, които потребителят в Reddit описва като прекалени или необясними.

Декоративните купчини могат да объркат туристите

На други места причините не са толкова драматични, но препоръката на Службата за националните паркове остава същата: не го правете. Каменните купчини, подредени с декоративна цел, могат да заблудят туристите. Някой може да ги вземе за официални маршрутни маркери и да се отклони от пътеката.

Това не е единственият проблем. Подобна намеса може да вреди на природата и по други начини.

„Преместването на камъни нарушава почвата и прави района по-податлив на ерозия“, пише Службата за националните паркове. Оттам подчертават, че посетителите не бива нито да пипат вече съществуващи каменни маркери, нито да изграждат нови. „Когато размествате камъни, нарушавате и крехката растителност, както и микроекосистемите.“

Един камък не изглежда много — милиони посетители вече са друго

Най-доброто правило е просто: оставете природата такава, каквато сте я заварили — доколкото е възможно. Един преместен камък може да не изглежда като голяма беда, но мащабът променя всичко. През 2025 г. Службата за националните паркове е регистрирала над 323 милиона посещения, включително 13 милиона нощувки. Ако всеки посетител премести по един камък или изгради своя малка купчина, щетите върху растителността, почвата и екосистемите биха били огромни.

Ако видите каменна купчина, не бързайте да я събаряте

Въпреки всичко това, ако попаднете на вече подредена каменна купчина, обикновено е най-добре да не я разрушавате. В някои паркове такива каменни маркери се използват за обозначаване на маршрути. Други са запазени по исторически причини — например онези, проектирани в характерен стил от Уолдрон Бейтс през 1896 г. Разрушаването или повреждането им може да се счита за вандализъм.

Затова посланието е ясно: не подреждайте нови каменни купчини, не местете съществуващите и не нарушавайте живата система на почвата под тях. В природата дори дребните човешки намеси могат да имат неочаквани последици — особено в чувствителни планински екосистеми, където натискът от посетители може да ускори процеси, които иначе биха се развивали много по-бавно.