Започнахте нова дарителска кампания и „изпратихте“ три редки вида животни в града? Какво търсят царският орел, ловният сокол и лалугерът тук?

Изпратихме тези три световнозастрашени вида в града, за да ги доближим до хората и привлечем вниманието им върху един глобален проблем, а именно загубата на местообитания за застрашените видове. Неестествено е да видим лалугер в метрото, нали? Или царски орел, кацнал на прозореца на дома си. Това провокира да се замислим къде всъщност живеят тези животни и какво се случва с техния дом, пред какви предизвикателства и опасности се изправят те ежедневно, за да намерят храна за малките си или подходящи места за гнездене например. Тези три вида търсят помощ от градските хора, които все по-често отправят поглед извън градовете и имат нужда да контактуват с природата и да се насладят на запазени диви места с голямо биоразнообразие. Нашата кампания се казва „Земя под заКРИЛА“ и цели да се съберат средства за закупуването на 100 декара земя в района на Сакар планина, която да бъде съхранена в добро екологично състояние и да представлява подходящо местообитание за всеки от тези три вида животни, както и дом на много други видове растения и животни. Широко разпространени в миналото, днес царският орел, ловният сокол и лалугерът са застрашени от изчезване в световен мащаб и както ще се убедите сами, те няма да оцелеят в градската джунгла.

Какво е състоянието на тези три вида в българската природа? Къде могат да бъдат видени?

В недалечното минало царският орел, ловният сокол и лалугерът са били широко разпространени видове в нашата страна. За съжаление в резултат на човешките дейности и множеството заплахи, които сме създали в местообитанията им техните популации драстично са намалели и днес трите вида са застрашени от изчезване в световен мащаб. Царският орел е наричан от местните хора още кръстат орел и според народните вярвания е пазител на реколтата от градушки и бури. Днес обаче в страната ни са останали едва 37 двойки от този величествен вид и съвсем не е лесно да се полюбуваш на величествения му полет. Преди две десетилетия царските орли у нас са се брояли на пръсти, но в резултат на дългогодишните усилия на БДЗП видът започна бавно да се възстановява. Днес едно от последните убежища на вида е Сакар планина и неслучайно град Тополовград е известен като градът на царския орел.

Още по-незавидна е съдбата на ловния сокол, който е на ръба на изчезването. Днес у нас са известни едва две двойки, които са съставени от птици, излюпени на затворено и освободени в рамките на програмата на колегите от „Зелени Балкани“ за възстановяване на застрашения вид. След като видът е преследван и унищожаван, той е прогонен от типичните си местообитания в ниските части на страната и принуден да живее в планините. През последните години започва отново да се връща в равнините, където се чувства най-добре. Европейският лалугер, от своя страна, е един от най-симпатичните дребни бозайници и едва ли има човек, който да не остане развълнуван при близка среща с този миловиден гризач, но въпреки това видът е световно застрашен и вече е изчезнал от няколко европейски държави. Лалугерът обитава добре поддържани пасища и ливади от морското равнище до високите части на Рила и Стара планина. Унищожаването на тези местообитания обрича цели колонии на смърт и популацията му в страната бързо се топи.

Защо им е необходима тази земя?

Общото между тези три на пръв поглед напълно различни вида е, че те обитават сходни местообитания. Царският орел гордо наблюдава владенията си от върха на някое високо дърво, докато сянката на ловния сокол бързо се плъзга по тревите и храстите в дебнене на жертви, а лалугерът наднича от своята дупка, използвайки прикритието на растителността. Така е било от незапомнени времена и така бихме искали да бъде за поколенията след нас. Пасищата и ливадите с единични дървета и храсти са техният дом. Те са дом и на огромен брой други животни – насекоми, безгръбначни, таралежи, зайци, птици. Но домът им е подложен на силен натиск и малко по малко се руши и изчезва. Много от пасищата и ливадите бяха разорани, а единичните дървета и храстите бяха премахнати. Чрез закупуването на земя БДЗП си поставя за цел да съхрани най-ценните местообитания за видовете, които са извън резерватите. Ние целим да предотвратим унищожаването на ценни пасища и ливади,  да възстановим вече унищожени пасища, разорани под натиска на субсидираното земеделие и  да запазим местата с единични и групи дървета, където гнездят орлите и соколите.  

Кой ще управлява тази нова територия и как? Ще има ли кой да я охранява?

Вече 10 г. БДЗП си партнира с фермери – животновъди от Сакар, които също имат интерес да се възстановят и запазят пасищата и ливадите, за да се запази и  традиционното за района пасищно животновъдство. Част от закупената земя ще бъде предоставена на тези местни животновъди под условие да възстановят и поддържат тревната покривка в най-благоприятно за лалугерите състояние. Друга част от закупената земя ще бъде залесена с местни дървесни видове, като редките бяла и черна топола. Тополите са предпочитани от царските орли за изграждане на гнезда и така, след като дърветата пораснат, ще има достатъчно места за гнездене. Ако успеем да закупим земята с дървета, на които вече има гнезда, те ще бъдат охранявани, за да се предотврати нелегалното им отсичане и безпокойството в периода на размножаване.

Тя ще има ли официален статут на защитена територия – резерват, защитена местност или нещо друго?

Тези земи няма да имат официален статут на защитени територии. Обявяването на нови защитени територии е в правомощията на държавните институции и е дълъг процес, като днес е все по-трудно да се постигне съгласие за нови защитени територии - особено в частни земи. Въпреки това всеки трети българин се гордее с българската природа и я счита за едно от най-големите богатства на страната ни. Затова е необходимо да се прилагат и нови подходи в опазването на природата като естествено се използва международният опит. БДЗП като най-старата природозащитна организация се нагърбва с нелеката задача да поддържа тези земи в добро състояние за биологичното разнообразие и особено за царския орел, ловния сокол и европейския лалугер, които неслучайно са избрани за героите на кампанията. В това отношение въвличането на местните хора е от ключово значение и особено на животновъдите, които имат нужда от пасища за  своите животни.

Имате ли подкрепата на Министерството на околната среда и други институции в опазването на тези редки видове?

Институционалната подкрепа е ключов елемент в опазването на биологичното разнообразие. България е страна по редица международни конвенции и има своите ангажименти за опазване на застрашените видове и техните местообитания и на Европейско ниво. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) има приети планове за действие за опазване на царския орел и ловния сокол, в които са разписани конкретни мерки, необходими за подобряване на природозащитния статус на тези видове. БДЗП има водеща роля при разписването на тези планове както и по изпълнението на голяма част от заложените мерки. Тази година МОСВ прие и Плана за действие за опазване на европейския лалугер. Една от ключовите дейности в тези документи е опазването на местообитанията, които са подложени на сериозен антропогенен натиск. БДЗП успешно си партнира както с МОСВ, така и с други институции, които имат отношение към опазването на природата като Изпълнителната агенция по горите, полиция, прокуратура, Агенцията по безопасност на храните и други. Последният пример за добро сътрудничество е отпреди дни, когато на летище София пристигнаха две специално обучени кучета за сформиране на екипи към полицията за борба с отровите. До момента в България единствено БДЗП имаше такъв екип, а сега щафетата се поема от институциите. Използването на отровни примамки е сред най-сериозните заплахи за царския орел, ловния сокол, лешоядите и редица други застрашени видове животни у нас.

А как местните хора в района на Сакар приемат инициативите ви за царските орли и останалите видове?

Участието на местните общности е изключително важно за успешното опазване на биологичното разнообразие и това е доказано в програмите за спасяване на гигантската панда в Китай например или на лъвовете в Намибия. Местните хора в Сакар са позитивно настроени към опазването на царския орел и подкрепят нашите усилия. През последното десетилетие и особено след като всички преживяхме трудни години с постоянни локдауни и ограничения, все повече хора започнаха да излизат сред природата и потокът от туристи към места със запазена природа се увеличи. Хората, особено от големите градове, все повече имат нужда да общуват с природата, а малките населени места могат да им предоставят именно едно автентично преживяване. Местните хора все повече припознават защитените и редки животински и растителни видове като богатство на района, защото те привличат туристи не само от страната, но и от чужбина. На входа на град Тополовград ще ви посрещне табела, която гласи „Добре дошли в Тополовград – градът на царските орли“.

Случва ли се това в други страни – НПО да купува земя с дарения, за да опазва защитени видове?

Купуването на земя с цел опазването на застрашени местообитания и видове е природозащитен похват, който се използва широко в дружи държави. Най-емблематичният пример от Европа идва от Великобритания, където неправителствената организация Кралско дружество за защита на птиците (RSPB) основно чрез дарения е придобила близо 130 хиляди хектара частна земя. Тези земи са превърнати в своеобразни защитени територии, които се използват за гнездене или хранене и почивка по време на миграция от огромен брой видове птици и милиони посетители. В началото на есента имах възможност да посетя един от тези резервати в Англия. На мястото на едно унищожено местообитание RSPB са създали оазис за диви птици – огромна влажна зона, възстановени пасища и ливади, които десетки застрашени видове птици използват по време на миграцията си от север, както и за гнездене. Един непривлекателен за туризъм район днес се посещава от над 250 хиляди туристи годишно, които идват, за да се насладят на красивата природа и пъстрия свят на птиците, които са се завърнали след десетилетия отсъствие.