Докато шведската екоактивистка Грета Тунберг бие тревога по цял свят с изявления и страшни прогнози за климатичните промени, един млад холандски изобретател и предприемач Боян Слат, за който почти никой не говори, не стои със скръстени ръце в протестна поза, а чисти океаните от замърсяване.
Слат е роден на 27 юли 1994 г. Бивш студент по аерокосмическо инженерство, той е изпълнителен директор на The Ocean Cleanup.
През 2011 година, когато е на 16 години, докато се гмурка в Гърция, се натъква на повече пластмаса, отколкото риба. Шокиран от гледката, той решава да посвети проект в гимназията на по-задълбоченото изучаване на замърсяването с пластмаса в океаните и какви са възможностите водите да бъдат освободени от токсичния боклук.
По-късно Слат разработва идеята да се изгради пасивна система, използвайки циркулиращите океански течения в полза на самия океан, която представя на TEDx в Делфт през 2012 година.
Слат прекратява своите изследвания в областта на аерокосмическото инженерство, за да се посвети изцяло на почистването на планетата, на която живее.
През 2013 година той основава The Ocean Cleanup, с което предизвиква вниманието и на медиите. В момента той е изпълнителен директор в компанията.
"Технологията е най-мощният генератор на промяната. Тя е усилвател на нашите човешки възможности", пише Слат в The Economist. "Докато другите борещи се за промяна разчитат на преструктуриране на съществуващите градивни елементи на обществото, технологичните иновации създават изцяло нови, разширявайки нашия набор от инструменти за решаване на проблеми".
Мисията на групата му е да разработи модерни технологии, с които да отърве световните океани от пластмасата. Чрез кампания за финансиране събира 2,2 милиона щатски долара от 38 000 души от 160 държави. През юни 2014 г. Ocean Cleanup публикува проучване на възможностите на проекта, дълго 528 страници. Океанографите Ким Мартини и Мириам Голдщайн обявяват концепцията за технически невъзможна.
Първата и втората мисии откриха пропуски в системата, но третата мисия през 2019 г. показа, че тя може да събира пластмаса.
Какво представлява технологията?
От компанията казват, че за зони с такива размери, методите за активно почистване биха били твърде енергоемки. "Ето защо избрахме пасивен дизайн. Системите за почистване разчитат на естествените сили за придвижване на пластирите - функция, която също увеличава жизнеспособността си в суровата океанска среда", казват от The Ocean Cleanup.
Както пластмасата, така и системата се носят от вятъра, вълните и тока. Въпреки това, за да се хване пластмаса, трябва да има разлика в скоростта между системата и пластмасата. Използвайки котва за забавяне на системата, пластмасата може да се задържа и улавя.
Комбинацията от природни сили и морска котва създава влачене, което кара системата да се движи постоянно по-бавно от пластмасата, като същевременно позволява да се улавя пластмасата.
Системата автономно навигира боклукa за продължителни периоди от време, улавяйки и задържайки пластмаса в центъра на системата.
Източник: Ocean Cleanup
След като системите са пълни, катер, действащ като камион за боклук в морето периодично премахва събраната пластмаса.
"Нашите плаващи системи са проектирани да улавят пластмаси, вариращи от малки парчета с размери само милиметри, до големи отломки, включително масивни изхвърлени риболовни мрежи, които могат да бъдат с десетки метри ширина", допълват от компанията.
Моделите показват, че пълномащабната система може да почисти 50% от Големия Тихоокеански боклук само за пет години.
След разполагането на "флотите" от системи във всеки океан, комбинирано с намаляване на източниците на замърсяване, The Ocean Cleanup е в състояние да премахне 90% от океанската пластмаса до 2040 г.
Последните промени по технологията ще доведат до пускането на "Система 002", както я наричат от компанията, която ще е в състояние да почиства океаните от 2021 година.
По публикацията работи Цветелин Димитров / Мениджър Нюз
