Моретата и океаните са пълни с невероятни и дори магични обитатели, които формират най-разнообразни екосистеми. И коралите, които се срещат във всякакви форми, размери и цветове, не са изключение. Някои от тях дори сияят в тъмното. Сега екип от израелски учени откри защо. Със своите сияещи зелени и жълти пипала, дълбоководните корали вероятно флуоресцират в ярки цветове, за да примамват към себе си своята плячка.
„Въпреки че съществуват множество неизвестни по отношение на това дали планктоните възприемат визуално флуоресциращите сигнали, сегашното изследване предоставя експериментални доказателства, че ролята на флуоресценцията при коралите е да привлича плячка“, казва изследователката на кораловите рифове Ор Бен-Зви от Телавивския университет.
Повечето коралови рифове се намират в плитчините. Съответно намиращите се в района водорасли могат да улавят слънчевата светлина, която достига до тях. Това са кораловите рифове – с техните фотосинтезиращи зооксантели – които всички ние познаваме и обичаме.
Някои доста смели коралови видове обаче могат да се образуват и в дълбините – на до 6000 метра под повърхността (уви, дори те са засегнати от изменението на климата).
От доста време насам изследователите, отговорни за новото изследване, подозират, че тези дълбоководни корали, много от които флуоресцират, вероятно използват светлината, за да привличат плячка (например планктони) – досущ като други дълбоководни обитатели, които излъчват биолуминисценция. Ето защо те решават да тестват своята теория.
„Много корали флуоресцират по начин, който подчертава техните усти или върховете на пипалата им“, обяснява морският еколог и старши автор на изследването Йоси Лоя от Телавивския университет.
Способността на коралите да флуоресцират и да привличат плячка, изглежда, е ключова за видове, принудени да живеят на дъното на океана – „особено в хабитати, където коралите се нуждаят от други енергийни източници в допълнение към или вместо фотосинтезата“, добавя Лоя.
Съществуват и други идеи, които биха могли потенциално да обяснят тази флуоресценция. Така например според хипотезата за „слънцезащитния крем“ тя вероятно предпазва избелелите корали от допълнителен топлинен стрес, както и от самата светлина. Според друго потенциално обяснение флуоресценцията подсилва фотосинтезата.
Мезофитните корали обаче, които живеят в условия на слаба светлина (предимно в синия спектър), са по-различни – при тях не откриваме доказателства, които да показват, че флуоресценцията ги предпазва, нито че ги снабдява с допълнителна енергия.
Ето защо Бен-Зви и нейните колеги решават да се гмурнат до дълбините, за да открият коралови видове, които живеят на места, където почти няма светлина и които по-скоро добиват енергия от планктоните, отколкото благодарение на фотосинтезата.
В поредица от лабораторни експерименти екипът проверява дали миниатюрната скарида (Artemia salina) предпочита зелените или оранжевите флуоресциращи обекти или по-скоро би се насочила към чистите, отразителни или матирани повърхности. Оказва се, че скаридата се насочва директно към флуоресциращия сигнал.
Сияещи корали, заснети отблизо. Източник: Tel Aviv University
Изследователите достигат до сходни заключения и в залива Акба, разположен в северната част на Червено море. Местното ракообразно Anisomysis Marisrubri, което тамошните корали си похапват, предпочита флуоресциращите, а не отразителните сигнали. Рибна ларва обаче, която принципно не е от тук – не.
Не последно място учените установяват в лабораторни условия, че коралите от вида Euphyllia paradivisa, които излъчват зелена флуоресцираща светлина, успяват да си похапнат повече скариди A. salina в рамките на 30 минути, отколкото своите събратя, сияещи в жълто. Когато този експеримент е повторен с червена светлина, която не кара коралите да флоуресцират, не е изядена нито една скарида.
“Открихме, че в своя естествен хабитат в мезофитните рифове на Акба жълтата версия на E. paradivisa се среща най-малко – това потенциално би могло да обясни защо в настоящото изследване този цвят не привлича толкова много плячка“, пишат Бен-Зви и нейните колеги.
Ето как е устроен самият експеримент. Източник: Tel Aviv University
Разбира се, важно е да се отбележи, че учените изследват само един вид мезофитни корали. За да разберем по-добре как планктоните и другите ракообразни, подхранващи коралите, възприемат цветовете, ще трябва да проведем още изследвания.
Изследването е публикувано в Communications Biology.
Източник: Science Alert
