Тропическите реки, езера и блата отделят значително по-малко парникови газове, отколкото се смяташе досега. Това показват резултатите от ново международно проучване, ръководено от университета „Чарлз Дарвин“ (Charles Darwin University, CDU) в Австралия, цитирани от агенция Синхуа.

Изследването има за цел да даде по-точна оценка на емисиите на парникови газове в тропическите региони, като включва данни от различни екосистеми, които досега са били недостатъчно представени в глобалните бази данни. Според учените тези резултати могат да променят начина, по който се моделира влиянието на тропическите зони върху глобалния въглероден баланс.

Нови данни: с до 79% по-ниски емисии от тропическите водоеми

Резултатите от изследването, публикувани в престижното научно списание Nature Water, показват, че тропическите водни басейни отделят между 29% и 79% по-малко парникови газове, отколкото учените са изчислявали досега.

Въпреки че количествата емисии, идващи от тези водоеми, все още са значителни, те се оказват по-ниски от очакваното, което предполага, че предишните модели за климатично въздействие са надценявали ролята на тропическите води в глобалните парникови емисии.

Какви газове отделят тропическите водоеми?

Парниковите газове, които се отделят от водоемите, са въглероден диоксид (CO₂), метан (CH₄) и азотен оксид (N₂O). Те се образуват в резултат на естествени биохимични процеси, но човешките дейности – като замърсяване, обезлесяване и земеделие – значително увеличават тяхното количество.

Според проучването:

  • Тропическите течащи води (като потоци и реки) допринасят за около 46% от глобалните емисии на парникови газове от вътрешноконтинентални водоеми.

  • Тропическите безотточни водни басейни (езера, блата и други стоящи води) са отговорни за около 8% от тези емисии.

Тези данни подчертават, че въпреки значителната роля на тропиците, техният принос към глобалното затопляне не е толкова висок, колкото се предполагаше преди.

Защо тропиците не са единна „гореща точка“ за емисии

Водещият автор на изследването, Клеман Дюверт, обяснява, че тропиците не могат да се разглеждат като еднороден регион, когато става дума за емисии.

„Тропиците не могат да се считат за единна голяма гореща точка на емисиите поради тяхната сложност и мозайката от различни екосистеми, ландшафти, морфологии и нива на човешка дейност“, казва Дюверт.

Той допълва, че някои части на тропиците, като Амазонка и Конго, представляват девствени и влажни дъждовни гори, докато други райони са по-сухи, по-малко продуктивни или планински. Тази екологична и географска пъстрота определя количеството парникови газове, които сладководните системи отделят.

Човешкото влияние и бъдещите предизвикателства

Проучването подчертава, че разбирането кога и как човешките дейности влияят на емисиите е ключово за опазването на околната среда и за по-точно прогнозиране на климатичните промени.

Според Дюверт, тропическите региони, където се намира по-голямата част от световното население, са и центрове на интензивно земеделие и икономическо развитие. Това означава, че в бъдеще те вероятно ще усетят увеличение на парниковите емисии, ако не бъдат предприети мерки за устойчиво управление на водните и земните ресурси.

Значение на изследването за глобалната климатична наука

Новите открития променят разбирането за ролята на тропическите екосистеми в глобалния климатичен баланс. Те показват, че различията между регионите – както в растителността, така и в човешката намеса – имат съществено значение при оценката на емисиите.

Освен това изследването подчертава необходимостта от по-прецизни модели, които да отчитат локалните екологични особености, вместо да обобщават тропиците като едно цяло.

Заключение: тропическите води – по-сложни, отколкото изглеждат

Проучването на Университета „Чарлз Дарвин“ показва, че тропическите водоеми не са толкова голям източник на парникови газове, колкото се е смятало. Вместо да бъдат една голяма „гореща точка“, тропиците представляват мозайка от различни екосистеми, чиято сложност определя нивата на емисии.

Тези резултати са важна стъпка към по-точното разбиране на климатичните процеси и подчертават колко важно е устойчивото управление на природните ресурси в регионите, където природата и човешката дейност се преплитат най-силно.