Тиранозавър рекс е може би най-емблематичният праисторически хищник. Този гигантски звяр е точно толкова известен в популярната култура, колкото и в академичните среди. Учените не престават да изучават всеки един негов аспект – от походката му и начина, по който се е чифтосва, до това колко точно екземпляра са бродили из планетата.
Въпреки че е пълно с проучвания на рода Тиранозаври (Tyrannosaurus), всички възрастни представители – от равнините на Канада чак до югозападен САЩ – принадлежат към един-единствен род: T. rex. Сега обаче палеонтолози анализират изключително внимателно техните скелетни вариации и твърдят, че прословутият динозавър вероятно е бил… три различни вида.
Учените отдавна са наясно с факта, че съществуват различия в скелетната морфология на откритите тиранозаври – по-конкретно в бедрената кост на индивиди със сходен размер, както и представители с един или два тънки резеца в предната част на челюстта. Те обаче приписват тези различия на сексуален диморфизъм – т.е. когато мъжи и женски представители на един и същи вид изглеждат различни. Други проучвания приписват тези разлики на факта, че отделните индивиди са на различна възраст от генетичното си развитие (или пък че чисто и просто става дума за индивидуална вариация).
Най-новото обяснение обаче е може би най-интригуващо – според него тези различия представляват отделни видове в рамките на рода Tyrannosaurus.
Палеонтолозите извършват анатомични измервания на костите и зъбните останки на 38 представители на този род и сравняват бедрените кости в 24 от тях (те са индикация за якост и сила). Те измерват и диаметъра на основата на зъбите (т.е. пространството във венците), за да видят дали отделните представители са имали един или два резеца.
Степента на „якост“ (която описва силата на костта на базата на неговата обиколка и дължина) изглежда няма нищо общо с абсолютния размер на екземплярите. Това предполага, че вариациите в бедрената кост не могат да бъдат приписани на по-възрастни и по-големи индивиди с по-силни кости. Всъщност някои от най-големите екземпляри имат сравнително „деликатни“ кости, които са по-тънки и извити.
Източник: Dean Mouhtaropoulos / Getty Images
Като цяло яките бедрени кости надвишават превъзхождат деликатните с 2:1 в разглежданите екземпляри, което предполага, че различията не се дължат и на сексуален диморфизъм. Ако това беше така, то разпределението щеше да е доста по-равно.
29 от екземплярите от рода Tyrannosaurus, разглеждани в проучването, са открити в отделни геоложки седиментни пластове в Северна Америка, образувани преди около приблизително 67,5 до 66 млн. години. Те могат да бъдат разделени на три нива – долно, средно и горно. Интересното е, че всички бедрени кости, открити в долния пласт, са яки. Към средния се срещат предимно деликатни, докато в горния – разпределението между двата вида е по равно. Също така тази вариация в горния пласт е много по-висока, отколкото при други тероподни видове, намерени в същите седименти.
Всичко това подсказва, че с течение на времето тиранозаврите са се разклонили във физиологически различни екземпляри.
„Открихме, че най-вероятно промените в бедрените кости на тиранозаврите не са свързани с пола или възрастта на екземплярите. Според нас промените в бедрените кости най-вероятно са еволюирали с течение на времето от един общ предшественик, който е притежавал по-яки бедрени кости, в екземпляри с по-деликатни – казва водещият автор на изследването палеонтологът Грегър Пол. – Различията в якостта на бедрените кости в различните седиментни пластове е достатъчно голяма, че да можем да кажем, че екземплярите са потенциално отделни видове.“
В края на краищата учените описват три разпознаваеми „морфотипа“. Първият е T. imperator (екземпляр, открит в долните и средните седиментни пластове – той има по-яки бедрени кости и обикновено два резеца). Вторият - T. regina – се асоциира с горните и вероятно средните пластове. Той има по-малки и по-деликатни бедрени кости и един резец. Вече известният T. rex е идентифициран в горния и среден пласт. Тези индивиди имат по-яки бедрени кости и един резец.
Авторите подчертават, че различията не са безусловни и все още не можем да изключим изцяло възможността за атипичен сексуален диморфизъм (или други вече споменати обяснения), тъй като броят на анализираните екземпляри е твърде малък, а при други съществува известна несигурност относно тяхното разположение в рамките на седиментните пластове.
Изследването е публикувано в Evolutionary Biology.
Източник: Science Alert
