Септември 2021 г. в повечето региони на Земята е по-топъл от обичайното, като най-големи положителни аномалии се наблюдават на места в Антарктида, в Южен Китай и Южна Америка. По-ниски от нормите са средните месечни температури в Гренландия, Източна Европа и Аляска. Най-високи нива на площта с морски лед са отбелязани в Арктика от 7 години насам, но в Антарктика за пръв път от шест месеца площта с лед не е над средното ниво.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през септември 2021 г. в глобален план е била с 0,60 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и месецът е бил с 0,40 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Септември 2021 г. е с приблизителна еднаква аномалия със септември 2019 г. и 2016 г., но все пак е с няколко стотни по-топъл и по тази причина тазгодишният септември с голяма вероятност може да се каже, че е вторият най-топъл след миналогодишният (Фиг.1). За деветия месец от годината е характерно, че няма поднормена месечна аномалия през последните 20 години, като, макар и минимална такава, е отчетена през 2000 г. Най-студеният септември от 1979 г. насам е отбелязан през 1992 г. с отрицателна аномалия от малко над 0,3 °C – стойност, значително по-малка от тази на месеците с максимална положителна аномалия като септември 2020 г.

 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за септември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF
По света

И през септември 2021 г. значителна част от световната суша е с положителна аномалия. С най-големи стойности на положителната аномалия са северозападната част на Африка, страните от Централна Азия, Южен Китай, централните части на Южна Америка и голяма част от Антарктика (Фиг. 2). Обширни по площ положителни аномалии се наблюдават и над по-голямата част от САЩ и Канада, както и в Сибир. 

С най-голяма отрицателна аномалия е почти целият остров Гренландия. Поднормен е месецът и в по-голямата част на Австралия, в Далечния Изток на Русия, в Аляска и на места в Североизточна Африка и Северна Бразилия.

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за септември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

И над моретата и океаните средните температури остават преобладаващо над нормата, особено в Атлантическия,  Северния ледовит океан и големи части от Индийския океан. По-големи по площ места с отрицателни аномалии са отчетени западно от Гренландия, на изток от Япония, както и на около 40° в Атлантика и в Индийски океан. 

Продължава и отрицателната аномалия на въздуха над големи площи от Източния Пасифик, най-вече в районите на Южния Тропик. В района отново се наблюдава (линкът е към динамични графики, с променящи се ежедневно стойности) добре изразена Ла Ниня. Според изчисленията на математическите модели за следващите месеци отрицателната фаза на този природен феномен ще продължи да се усилва с максимум през декември, след което ще започне отслабване. 

В Европа

В Европа средната температура на въздуха за месец септември 2021 г. е с 0,2 °C по-висока от нормата за периода 1981 – 2010 г. или месецът е бил с 0,2 °C по-студен от нормата за новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Тези данни определят септември 2021 г. като най-студения от 2013 г. насам. Най-топъл септември от 1979 г. насам е регистриран преди година, а най-студеният датира от 1993 г. Последният поднормен август е отбелязан през 2008 г., последвал отново поднормен август от 2007 г. 

В регионален план европейският континент е разделен на топла западна и хладна източна половина (Фиг. 3). Метеорологичната служба на Обединеното кралство съобщава, че септември 2021 г. е вторият най-топъл в историята им. Същевременно големи части от Източна Европа отчитат поднормен месец. В Хелзинки, столицата на Финландия, септември 2021 г. е най-студеният от 1996 г. насам. 

С близки до нормата, по отношение на средномесечните температури, са по-голямата част от Балканите и Испания.

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за септември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В България

В нашата страна средномесечните температури за септември 2021 г. са близки до нормата за периода 1981 – 2010 г., като по предварителни данни в повечето места месечната аномалия варира между -0,5 и 1 °C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, септември 2021 г. е най-хладният от 2014 г. насам. Повече по стойност и по площ са положителните аномалии в източните части на страната,  както и в части от Южна България. С близки до нормата, или с малко поднормени средни температури, беше месецът в по-големи площи от Западна България, а с най-големи отрицателни аномалии септември 2021 г. се прояви в планинските райони.

Ледена покривка

В Арктика площта, заета с морски лед за септември 2021 г. е с 19% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 4.), или с около 1,3 млн. км2 под нея. Тези стойности определят тазгодишния септември на 14-то място в класацията за най-малка площ покрита с морски лед от 1979 г. насам (Фиг. 3). Водач в тази класация е септември 2012 г., следван от 2020 и 2007 г. Годината с най-голяма площ с арктически лед е 1980 г. Последната година с наднормено количество арктичен лед беше отчетена през септември 2001 г.. 

Фигура 4. Отклонение в % на покритата с морски арктичен лед площ през септември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2010 г. е 7,6 млн км2. Източник: C3S/ECMWF

През септември тази година обхватът на морски лед в Арктика отчита своя годишен минимум, като обикновено това се случва преди средата на месеца, след което започва постепенно увеличение на площите. 

В регионален план с голямата отрицателна аномалия в концентрацията на морски лед се отличават обширни акватории от Гренландия на изток, чак до Източносибирско море. Изключение прави само Карско море, където положителната аномалия затрудняваше корабоплаването в района и Северният ледовит океан и тази година не беше напълно свободен от лед. С положителна аномалия на концентрацията на морски лед се отличават и централните части на Арктика. 

В Антарктика през септември 2021 г. обхватът на морския лед беше близо до средните стойности за 1981 – 2010 г. или с около 1% под средното за новия климатологичен период 1991 – 2020 г. По този начин се слага край на шестмесечната серия, започнала от март 2021 г., на месеци с положителни аномалии. Тазгодишната стойност на антарктичен лед е на 21-во място по-най-малка площ, или на 23-то място по най-голяма площ в 43-годишната история на наблюдение със сателит на ледената покривка в Антарктика (Фиг. 5). 

Фигура 5. Отклонение в % на покритата с морски антарктичен лед площ през през септември 2021 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Средната площ с морски лед за периода 1981 – 2010 г. е 18,9 млн км2

През септември обикновено се отбелязва годишния максимум на площите покрити с антарктичен лед. Тази година това се случва в самото начало на месеца, след което започва плавно намаляване на площите. 

В регионален план отрицателна аномалия по отношение на концентрацията на морски лед се наблюдава около Антарктическия полуостров и в море Уедъл, докато в останали акватории концентрацията на морски лед е с преобладаващо положителни аномалии. 

Септември 2021 г. е поредният наднормен месец в глобален мащаб, но в някои райони, като Европа например, наднормеността е съвсем малка. Нещо повече, месецът беше най-хладният от поне 7 години насам. Гренландия отбеляза по-студен от обичайното месец, относително по-хладно беше и в Източен Сибир и Аляска. В Арктика площите с лед останаха значително над рекордите за най-малко лед, поставени през 2012 г. Въпреки това тези „хладни зони“ не променят тенденцията на глобално затопляне и в големи региони на Земята беше по-топло от средното. Нещо повече, поне засега се оправдават очакванията на повечето климатолози, че макар и с кратки периоди на захлаждания, в различни части на Земята повишението на глобалната средна температура ще продължи и занапред. Но повече подробности за евентуалните проблеми свързани с повишението на температурите може да прочетете тук.

Автор: Симеон Матев; източник: Климатека

Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

В публикацията са използвани материали от:

https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-september-2021 

https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-september-2021 

https://en.ilmatieteenlaitos.fi/statistics-from-1961-onwards

https://www.metoffice.gov.uk/about-us/press-office/news/weather-and-climate/2021/warm-september-marks-start-of-autumn

www.stringmeteo.com

http://www.meteo.bg/bg