Изследователи, финансирани от ЕС, проучват ролята на архитектурата в създаването на жизнена среда, която използва лечебната сила на природата за подобряване на здравето и благополучието на градското население

От Барбара Пино

Д-р Кармен Гарсия Санчес обича да кара велосипед из датската провинция. Именно така тя за пръв път открива колко тясно е свързана следвоенната датска архитектура с природата. 

Като практикуващ архитект, тя се вдъхновява и се впуска в изследване на биофилната архитектура — подход, който позволява на хората да се радват на ежедневните ползи от близостта с природата от комфорта на собствените си домове.

„Биофилия означава любов към живота. Свързана е с вродената ни нужда да бъдем в контакт с природата. В нея има възстановяващ ефект, който идва от връзката със света на природата“, казва Гарсия Санчес, която е постдокторант в Кралската датска академия – Архитектура, дизайн, консервация в Копенхаген, а понастоящем е доцент в университета „Рей Хуан Карлос" в Мадрид.

Отвътре и отвън

Благодарение на финансиране от ЕС, тя успява да хвърли мост между архитектурната практика и академичните изследвания чрез своя проект Nature-In, изпълняван в периода 2020—2024 г.

„Архитектите винаги са се стремили да подобряват живота на хората, но тази връзка с природата остава недостатъчно изследвана. Усетих, че мога да въведа нещо новаторско в своята практика и в тази на други европейски архитекти“, споделя тя. 

Гарсия Санчес се надява, че нейните изследвания могат да предложат информация както на държавните органи, така и на архитектите как по-добре да интегрират природата в проектирането на вътрешните пространства, особено в градска среда.

Посещение в Япония я води до още едно прозрение. Пътувайки из страната, тя започва да оценява как японците от векове строят домовете си с визия „отвътре и отвън“, като проектират функционални сгради, които позволяват на обитателите им да се наслаждават на природата отвътре. 

„Съществува наследена потребност да се свързваме с природата“, казва Гарсия Санчес, като обяснява, че колкото повече хората се научават да се наслаждават на природата, толкова повече ползи получават. 

Тя обяснява, че биофилният дизайн не се изчерпва с поставянето на растения навсякъде. Става въпрос за осъзнаване на природата във всичките ѝ проявления — дневна светлина, вода, материали, протичане на времето и природни сили.

Природосъобразен дизайн

Днес Гарсия Санчес е признат експерт в областта на биофилната архитектура. Тя бе поканена да сподели своя опит на Световното изложение в Осака, Япония, което се провежда от 13 април до 13 октомври 2025 г. 

Природосъобразният дизайн заема централно място в Expo 2025, организирано около темата „Проектиране на бъдещото общество за нашия живот“. 

Павилионът на ЕС „Грижа за утрешния ден“ е проектиран така, че да въплъщава принципите на „Новия европейски Баухаус“ — инициатива, която цели да трансформира жизненото ни пространство чрез съчетаване на устойчивост, естетика и приобщаване. Тези принципи съответстват чудесно и на визията на проекта Nature-In. 

Заедно с японския архитект и изследовател д-р Рио Мурата, доцент в катедрата по архитектура и строително инженерство в Токийския научен институт, Гарсия Санчес ще представи на посетителите традиционната връзка с природата в японската и датската архитектура. 

Заедно те ще представят как да направим градовете и сградите по-приятни за живеене чрез по-тесен контакт с природата и ще обсъдят как хората могат да подобрят своето здраве и благополучие, като проектират домовете си с мисъл за природата. 

Връзката с природата

Това не са тривиални въпроси. Смята се, че повечето хора прекарват между 80% и 90% от времето си на закрито. В гъсто населените градове хората са загубили връзката с лечебната сила на природата. 

Преобразуването на вътрешните ни пространства може да повиши благополучието ни и да укрепи връзката ни с природата, а оттам и желанието ни да я опазваме. Колкото по-близо сме до естествения свят, толкова повече ще го ценим и ще искаме да го защитим. 

За Гарсия Санчес е важно умът да може да възприема естествените ритми на природата — например светлина и тъмнина — чрез излагане на естествена светлина. 

Тя отбелязва, че възприемаме природата чрез всичките си сетива, затова малките детайли имат значение. Това може да са листата отвън, които хвърлят сянка в апартамента, усещането за дървения под босите крака или дори мирисът на камъните в двора след дъжд. 

„Природата постоянно ни казва: „Тук съм. Забравихте ме, но аз съм и в градовете. Навсякъде съм“, казва тя. С оглед на климатичните промени и зачестяващите екстремни явления, като наводнения, пожари и земетресения, тя смята, че необходимостта да се свържем отново със света на природата става все по-належаща. 

„Дори най-екстремните явления, като земетресенията, са начинът на майката природа да ни напомни, че е тук.“ 

Старият антропоцентричен подход, който разглежда природата като нещо, което хората трябва да използват за собствена изгода, е остарял. За да направим промяна, трябва да върнем природата в живота си. Трябва да живеем във нея и със нея.

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

Повече информация:

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.