На 5 януари 1933 г. започва строежът на един от символите на Америка и най-вече на тихоокеанското й крайбрежие – моста Голдън гейт в Сан Франциско.
До изграждането му протокът Голдън гейт, свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан, се пресича с фериботи. За пръв път идеята за моста е издигната от инженера Джеймс Уилкинс, а името му е дадено от инженера на града М. М. О'Шонеси. Самата структура е проектирана от Джоузеф Строс, виден мостостроител, автор на над 400 съоръжения, повечето от които обаче са по-малки и разположени над сушата. Той започва да тръби за нуждата от подобен мост още през 1921 г. и му трябва над десетилетие, за да набере нужната подкрепа за започване на строежа. При дизайна и точните математически пропорции на съоръжението му помагат архитектът Ървинг Мороу и инженерите Чарлс Елис и Лиън Мойсееф. Проектът набира скорост, когато е подкрепен от полк. Хърбърт Дийкин от името на министерството на отбраната.
След създаването на специално дружество по строежа на моста през 1928 г. започва набирането на средства и през 1930 г. е натрупан първоначален капитал от 35 млн. долара. Строежът започва през 1933 г. и завършва през април 1937 г., а на 27 май е отворен за пешеходци. На следващия ден на специална церемония по пладне съоръжението е отворено и за моторни превозни средства. По време на строежа му загиват 11 работници, а други 19 са спасени от опънатите наоколо мрежи. През цялото си съществуване мостът четири пъти е затварян поради бурни ветрове – през 1951 г., 1982 г., 1983 г. и 1996 г. Централната част на съоръжението е най-дългата висяща такава до 1964 г., когато е построен мостът Веразано - Нероус в Ню Йорк. Голдън гейт разполага с шест ленти за движение и тротоари от двете страни. Ежедневно е прекосяван от над 100 000 автомобила. Според официалната статистика досега, скачайки от моста, са се самоубили около 1300 души.
