Метеорологичните изследвания у нас водят своето начало от 1892 г. Статистиката сочи, че за този 135-годишен период най-топла се явява изминалата зима.

Нещо повече, в голямата част от България през март са отчетени по-високи температури от средните за периода. Месечното отклонение от нормата е било между 1 и 2°C (спрямо периода 1991 – 2020 г.) за равнинната и низинната част на страната. За последните 30 години месец март се е затоплил с около 0,8°C в България, а средната зимна температура се е повишила с 0.6°С. Експертите предупреждават, че през последните десет години скоростта на това повишение вече е до два, три и дори четири пъти по-голяма.

„Повишението на зимните температури се дължи както на регионални и глобални циклични промени – от промяната на океанските течения до смяна на ледникови с междуледникови периоди, така и на все по-отчетливо антропогенно въздействие. То е свързано основно с емитирането на голямо количество парникови газове от изгарянето на изкопаемите горива, земеделието и земеползването. Тези дейности са и основната причина за наблюдаваното през последните десетилетия затопляне на планетата в глобален мащаб“коментира Райна Ангелова, старши експерт в програма „Климат и енергия“ във WWF.
 
Последиците от топлата зима обаче могат да бъдат както положителни, така и отрицателни.

Положителни:
 
- По-ниски сметки за отопление за домакинства и предприятия, тъй като те се нуждаят от по-малко енергия, за да поддържат комфортни температури;
- Намалено потребление на енергия и по-ниски емисии на парникови газове от отопление, което може да допринесе за смекчаване на изменението на климата;
- Повишени възможности за дейности на открито и туризъм през зимата, като каране на ски, ходене със снегоходки и зимен туризъм;
- По-нисък риск от здравословни проблеми и смъртност, свързани със настинки, особено сред уязвими групи като възрастни и бездомни и хора, както и такива с хронични заболявания.
 
Отрицателни:
 
- Намалени снеговалежи, водещи до суши и недостиг на вода през летните месеци;
- Негативни въздействия върху селското и горското стопанство поради липсата на снежна покривка, която може да предпази културите от замръзване и почвите от ерозия;
- Повишена опасност от горски пожари, тъй като липсата на сняг и сухата растителност може да доведе до по-бързото разпространение на огъня;
- Отрицателни въздействия върху природната среда и биоразнообразието, понеже някои видове разчитат на снежната покривка за оцеляване и размножаване;
- Намаляване на приходите на курортите от зимни спортове поради липсата на сняг и туристи.
 
Сушите и недостигът на вода могат да имат значително влияние върху селскостопанското производство и продоволствената сигурност.

В България, където селското стопанство е важен сектор, въздействието на сушата може да бъде особено тежко. Тя може да причини намалени добиви, повишена смъртност на добитъка и по-високи цени на селскостопанските стоки поради намаленото предлагане. Може също да доведе до ерозия на почвата, деградация на земята и намалено биоразнообразие. Недостигът на вода може да влоши тези ефекти и да доведе до допълнителни предизвикателства за фермерите и селските общности.

„Недостигът на вода извежда риск от намалено производство и наличност на храна. Те от своя страна могат да предизвикат повишение на цените и ограничен достъп до хранителни продукти за уязвимите групи от населението. А това ще рефлектира негативно върху общественото здраве“прогнозира Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWFЗа да се справи с тези проблеми България трябва да разработи и приложи стратегии за управление и опазване на водите, както и да окаже подкрепа за фермерите. Те трябва да се адаптират към променящите се метеорологични условия, да повишат устойчивостта на продукцията си към засушавания и други предизвикателства, свързани с климата.“
 
„Трудно е да бъдат оценени конкретните негативни последици в рамките на една година, когато външната температура в цяла Европа е с 2°С над средната зимна температура. Въздействието ще зависи от различни фактори, сред които тежестта и продължителността на сушата, земеделските практики и вида на използваните култури, наличието на напоителни системи и мерките за адаптиране, предприети както от фермери, така и от политиците“коментира Райна Ангелова.
 
Някои проучвания обаче предполагат, че отрицателните въздействия на климатичните промени върху селското стопанство могат да доведат до намаляване на добивите и качеството на реколтата, както и до по-високи производствени разходи.
 
Селското стопанство у нас
 
В България селското стопанство е важен сектор, който представлява около 6% от БВП и осигурява работа на около 9% от населението. Следователно отрицателните последици от сушите и недостига на вода биха могли да имат значително икономическо и социално въздействие. За предотвратяването им следва да бъдат предприети решителни действия в няколко посоки.
 
1Подобряване управлението на водите: 
 
- Да се приложат мерки за опазване на водните ресурси, ефективно разходване и потребление;
- Инвестиции във водна инфраструктура с оглед увеличаване капацитета за съхранение на вода, подобряване на водоснабдителните  мрежи и улавяне и използване на дъждовна вода;
- Насърчаване на ефективни практики за напояване от страна на земеделските производители, за да намалят потреблението на вода, запазвайки добива.
2Диверсификация на културите: Тя може да помогне за намаляване въздействието на сушата върху селското стопанство чрез разпределяне на риска от провал на реколтата. Освен това, може да се насърчи и употребата на по-устойчиви земеделски култури, които да се адаптират към по-сухите условия.

3) Насърчаване на възобновяема енергия: България трябва да увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, като слънчева и вятърна енергия, с оглед намаляване на емисиите на парникови газове и смекчаване на въздействието от изменението на климата.

4) Кампании за повишаване на осведомеността: Правителството, общините и образователните институции носят отговорността да работят  за повишаване осведомеността относно ефектите от изменението на климата, както и да насърчават промяна в поведението с цел намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове.

5) Системи за ранно предупреждение: Тяхната роля е да предупреждават фермерите и другите заинтересовани страни за предстоящи суши и други рискове, свързани с времето, което да им позволява да предприемат адекватни мерки за смекчаването им.

6) Въвеждане на икономически мерки за справяне с по-слабата реколта и продоволствената сигурност в случай на суша и недостиг на вода:
 
Насърчаване на местното производство чрез предоставяне на субсидии и други стимули за фермерите. Това може да помогне за намаляване зависимостта от вноса.
- Внос на храна. В случай на тежка суша или недостиг на вода може да се наложи внос на храна. Това обаче може да бъде скъпо и да не е устойчиво в дългосрочен план.
- Ограничения за износ. Възможно е да се наложат ограничения за износ на определени култури, за да се гарантира наличието на достатъчно ресурси за вътрешното потребление. Това обаче може да доведе до търговско напрежение с други държави.

Експертите на WWF смятат, че в България могат да бъдат приложени някои по-устойчиви и ефективни методи на земеделие. Те могат да помогнат за намаляване на разходите за производство, както и за увеличаване добива на културите. Ето някои от тях:

1. Зелена обработка на почвата. Този метод използва растителни покриви, които се оставят върху почвата след жътва или се засаждат напролет. Това помага за подобряване структурата на почвата, задържане на вода и увеличаване на биоразнообразието.

2. Ротация на културите. Методът включва изпращане на различни култури на едно и също поле в различни години. Целта е предотвратяване на изтощаването на почвата и намаляване на болестите и вредителите.

3. Приложение на органични торове. Използват се естествени торове, като например компост, за да се подобри хранителната стойност на почвата. Така се ограничава използването на синтетика и пестициди.

4. Използване на дребни и зеленчукови градини. Методът е подходящ както за градовете, така и за селските райони. Той включва изграждане на градини в частни дворове и други открити пространства, в които да се отглеждат екологично чисти зеленчуци и плодове.

5. Използване на технологии за директна сеитба. Тук семената се сеят директно в почвата, без тя да се обработва. Това помага за запазване на влагата в нея и намалява ерозията.

От WWF предупреждават, че климатичните промени и топлите зими имат множество проявления върху околната среда, икономиката и обществото като цяло. Продоволствената криза е една от тях, но не и единствената. Сред другите отрицателни ефекти се открояват:
 
- По-високият риск от горски пожари през лятото поради по-сухата почва и въздух;
- Негативните последици за биоразнообразието, като например промяна в географското разпространение на някои видове растения и животни;
- По-нискатата производителност на електроенергийните централи, особено на тези, които използват водно захранване, поради по-ниски водни резервоари;
- Увеличаването на нуждата от почвени ресурси като вода и хранителни вещества, което може да доведе до замърсяване на съответните екосистеми.
 
Източник: WWF