Дупката в озоновия слой над Антарктика е една от най-големите и най-дълбоките за последните години, сочат нови данни.

Световната метеорологична организация обяви, че озоновата дупка над Антарктика е нараснала светкавично от средата на август и е достигнала до цели 24 млн. кв км в началото на октомври – това е площ, по-голяма от тази на Русия. С помощта на службата за климатични промени „Коперник“, NASA и Environment and Climate Change Canada, учените изчисляват, че в момента дупката покрива цели 23 млн. км – повече, отколкото средната стойност за последното десетилетие.

Спокойно, не е задължително това да е симптом на нещо наистина неприятно. Голямата озонова дупка се влияе от силните полярни вихрушки и нейната големина не е константна. Всяка година размерите ѝ варират, като максимумът обикновено е в средата на септември до средата на октомври. Най-вероятно до края на годината ще се възвърне към обичайната си големина. Всъщност, миналата година учените съобщиха, че озоновата дупка над Антарктика е с най-малки размери за последните десетилетия.

„Съществуват много променливи, влияещи на големината на дупката всяка година. Тази от 2020-а напомня на дупката от 2018-а, която също бе наистина голяма – особено на фона на последните 15 години“, коментира Венсан-Анри Пьош, директор на службата за климатични промени „Коперник“.

Източник: Copernicus Atmosphere Monitoring Service, ECMWF

„Със завръщането на слънчевата светлина на Южния полюс през последните седмици, озонът над този район започна постепенно да намалява. След необичайно малката и краткотрайна озонова дупка през 2019-а, която бе следствие от специални метерологични условия, тази година регистрираме доста по-голяма, което потвърждава нуждата от прилагане на Монреалския протокол", добавя той. "Със завръщането на слънчевата светлина на Южния полюс от няколко седмици, наблюдаваме продължаващо изтъняване на озоновия слой над района", казва още Пьош.

Озоновият слой е регион в стратосферата, разположен между 15 и 30 км над повърхността на Земята. Съдържа относително висока концентрация на озон (няколко милионни части). Известен е най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи над Земята. Озоновият слой изпълнява ролята на своеобразен щит, предпазващ Земята от вредната ултравиолетова радиация, но произвеждани от хората вещества причиняват всяка година изтъняване на този слой, известно като озонова дупка.

За щастие, през 1987-а година е финализиран т.нар. Монреалски протокол (към Виенската конвенция за защита на озоновия слой) - глобално споразумение за защита на стратосферния озонов слой на Земята чрез постепенно премахване на химикалите, които го нарушават. Това постепенно премахване включва както производството, така и потреблението на вещества, които нарушават озоновия слой.

Източник: IFLScience