Разсеяната забраванка в природата несъмнено е катерицата. Дори в приказките и детските книжки й приписват тези черти, които са толкова характерни за нея, колкото хитростта на лисицата и плашливостта на заека.
По нещастно стечение на обстоятелствата обаче тя е и голям лакомник. Всяка храна, до която се добере – лешници, жълъди, шишарки, орехи – заравя стриктно в земята, за да я ползва при спешни случаи. Звучи като чудесен план, стига да си спомняше местата, на които заравя провизиите си. Обикновено намира едва 10% от заровеното.
Основната причина, поради която катерицата събира храна за зимата, е, че тя не спи зимен сън и има нужда от допълнителни запаси през зимата, когато откриването на храна е значително затруднено от природните условия. Затова крие семената и ядките в хралупи по дърветата или ги заравя в земята. След това постоянно търси скривалищата си, но почти никога не може да ги открие. Една катерица е способна да създаде няколко хиляди такива тайници с жълъди всяка година.
И по този начин се изявява като виден градинар, защото тези нейни действия са много полезни за дърветата.
Катериците събират жълъди основно под дъбовете, а ги заравят далеч от тях. По този начин катерицата помага на растението да се разпространява на големи разстояния.
Освен това сушат гъби за зимния период, като ги окачват между клони на дървета, за да могат да се ядат през зимата.
