Дурианът, наричан „краля на плодовете”, вирее в Югоизточна Азия и е известен със зловонието си. Заради своята нетърпима миризма той е забранен на много публични места в азиатския континент, като дори има забрана за пренасянето му в обществения транспорт.
Преди няколко години цял университет в Австралия беше евакуиран заради силния му и остър мирис.
Малцина обаче знаят, че този миризлив плод притежава качества на мощен афродизиак. Смята се, че оказва мигновено действие върху либидото на онзи, който го консумира. Чувственото удоволствие се подсилва от богатия вкус на меката му нежна сърцевина – нещо средно между яйчен крем с ванилия и папая - която е най удобно да се изгребва с лъжица. Жителите на остров Ява имат следната поговорка: „Когато дурианът пада, саронгите се вдигат“ (широка опасваща дреха за мъже и за жени). Поговорката навярно е възникнала, когато хората забелязали, че след като са яли дуриан, животните почти винаги се чифтосват.
Дурианът съдържа голямо количество триптофан, който се преобразува в серотонин, хормона на щастието. Той предизвиква чувство на радост и доволство. Опитите с мишки показват, че либидото на онези от тях, които били хранени с дуриан две седмици, се повишава значително, като се подобрява и капацитетът им за възпроизводство.
