Изследователи от Британската антарктическа служба (BAS) откриха микропластмаса в снега около някои от най-отдалечените полеви лагери в Антарктида. Това е първото документирано доказателство, че дори в най-недостъпните кътчета на планетата пластмасовото замърсяване вече е проникнало. Откритието е тревожно, защото разкрива нови потенциални екологични рискове за уникалната антарктическа екосистема.
Как микропластмасата стига до Антарктида?
Проучването показва, че тези микропластмасови частици, някои с размери на човешка червена кръвна клетка, вероятно идват от местни източници. Дрехите за работа на открито, въжетата и флаговете, използвани за маркиране на безопасни маршрути, са потенциални замърсители, според д-р Клара Мано, океанолог от BAS.
„Въпреки строгите регулации за материалите, които се въвеждат в Антарктида, нашите открития разкриват пластмасово замърсяване дори в най-контролираните райони“, обяснява д-р Кирсти Джоунс-Уилямс, съавтор на изследването.
Методология на проучването
За целите на изследването учените анализирали проби, събрани от три полеви лагера в ледниците Юниън и Шанц, използвайки иновативна техника за топене на сняг и филтриране. Това позволило откриването на частици с размери под 50 микрометра, което е значително по-чувствителен метод от използваните досега.
Анализът разкрил концентрации от 73 до 3099 частици на литър сняг, което е 100 пъти повече, отколкото предишни проучвания са установили в антарктически снежни проби.
Какви са последствията от микропластмасата?
Макар че дългосрочните ефекти върху Антарктида остават неясни, учените предупреждават, че микропластмасата може да ускори топенето на ледовете и да повлияе на въглеродния цикъл. Тя вече е открита в телата на антарктически животни, включително пингвини, тюлени и риби.
Скорошно проучване, публикувано в Trends in Plant Science, разкрива, че микропластмасата се натрупва не само в морските, но и в сухоземните екосистеми, прониквайки в растенията и нарушавайки функционалността на екосистемите. След като веднъж попадне в хранителната верига, пластмасата засяга както тревопасните животни, така и опрашителите и микоризата – жизненоважни компоненти на екологичния баланс.
Необходимост от спешни действия
Изследователите подчертават, че е наложително да се проведат допълнителни проучвания за определяне на точните източници на микропластмасовото замърсяване в Антарктида и начините за неговото ограничаване. „Необходимо е устойчиво наблюдение и по-строг контрол, за да защитим един от последните девствени региони на Земята“, казва д-р Джоунс-Уилямс.
Глобалните регулации, включително Глобалният договор за пластмасите на ООН, могат да играят ключова роля в борбата срещу замърсяването. Редовните оценки на микропластмасата в Антарктида ще предоставят критични доказателства за бъдещи екологични политики.
Заключение
Проучването е поредното доказателство, че микропластмасовото замърсяване не познава граници. Ако не бъдат взети мерки за ограничаване на пластмасовите отпадъци, последиците за световните екосистеми могат да бъдат катастрофални. Сега повече от всякога е необходимо международно сътрудничество за справяне с този нарастващ проблем и защита на нашата планета за бъдещите поколения.
