Ново изследване показва, че кученцата са готови да общуват с хората още от раждането си – до 40 процента от способността на малкото куче да комуникира с нас е генетична, още преди каквото и да било обучение или изграждане на връзка.
С други думи – приятелското отношение, с което са известни тези малки животинки, е отчасти вродено. При някои обаче то е по-силно изразен от други и това зависи от гените им. Екипът зад новото откритие твърди, че то би могло да подобри обучението на кучета-помощници за в бъдеще.
Проучването е включвало 375 кученца на средна възраст от 8,5 седмици. Те са били подканени да извършат разнообразни стандартизирани задачи, които са имали за цел да оценят до каква степен откликват на взаимодействието си с хората и каква е склонността им да съдействат.
„Това са доста високи числа – до голяма степен като оценките за наследствеността на интелигентността при нашия собствен вид – казва Емили Брей, психолог от Университета на Аризона, Тусон. - Всички тези открития предполагат, че кучетата са биологично подготвени за общуване с хората".
Брей и колегите ѝ са прекарали близо десетилетие в работа с кучета в организацията за кучета-помощници „Канин Къмпениънс“ в САЩ. Благодарение на това те получават достъп до редица животинчета – наред с историята им на развъждане и родословие.
С помощта на данни, събрани от наблюдения в периода от 2017-та до средата на 2020-та, екипът създава статистически модел, сравнявайки генетичните фактори с тези на околната среда при кучетата, които са тествали. Същевременно учените контролират фактори като порода, пол, възраст и място на отглеждане.
Малките кученца са откликвали най-много в случаите, когато дресьорът е гледал или сочил към контейнер, криещ храна (въпреки че кучетата са следвали заповедите само в случаите, когато погледът или жестът е бил предхождан от социална подсказка – например когато дресьорът е говорил на кучето).
В друг тест кученцата са имали желанието да гледат дресьора, докато той говори, и дори са идвали при него, за да ги погали. В експеримента с контейнера, криещ храна обаче, животинчетата са гледали по-малко към хората, което означава, че макар и да са способни да откликват на нашите намеци, способността им да общуват по-цялостно се появява на по-късен етап от развието им.
„Ние показваме, че кученцата ще откликнат успешно на човешкия социален поглед и ще използват информацията, дадена им от човек в социален контекст, още от най-ранна възраст и преди да имат по-широк опит с хора“, казва Брей.
Съществуват все повече доказателства, че младите кучета споделят същото желание за сътрудничество и общуване, което и имат и човешките бебета, макар че учените все още не са открили генетичните влияния, отговорни за това поведение.
Изследването е публикувано в Current Biology.
